Угризения за какво? Че е наранил жена си?
- Сутринта направих лимонада - обясни тя, докато вече я вадеше.
Не. Това не му прилягаше.
Намираше успокоение в познатите дейности.
Угризения, че не й е обръщал внимание. Че я е карал да се чувства
- Да, благодаря. Ще пийна с удоволствие.
маловажна. Съвсем просто. Вечерта преди смъртта й не пожелал да:
Седнах до излъсканата дървена маса и я видях как избута кубче
разговаря с нея, обърнал й гръб и заспал. Сутринта не казал довиж
та лед от пластмасовата форма, пусна ги в чашите и наля лимонада.
дане. Сега вече никога нямаше да може да й го каже.
Донесе чашите на масата и седна срещу мен. Продължаваше да избяг
Завих на север по „Сен Марк" и преминах в сенките на тунела. Щяха
ва погледа ми.
ли въпросите ми да постигнат нещо друго, освен да извадят на по
- Трудно ми е да говоря за Шантал - каза, загледана в лимонада
върхността болезнени спомени?
та си.
Можех ли да помогна там, където армия от професионалисти се
- Разбирам и много съжалявам за загубата ви. Как се справяте?
бе провалила, или само се стремях да натрия носа на Клодел?
- Някои дни по-лесно от други.
- Н е !
Тя сви ръце и се напрегна.
Ударих с длан по кормилото.
- Дойдохте да ми съобщите нещо ли?
„Не, цо дяволите! - казах си. - Не това е целта ми. Никой освен
- Страхувам се, че не, госпожо Тротие. Нито имам някакви кон
мен не е убеден, че убиецът е само един и че ще продължи да убива.
кретни въпроси към вас. Надявах се, че може да сте си спомнили нещо,
Ако мога да предотвратя нови убийства, трябва да изровя още инфор
което не ви се е струвало важно преди.
мация."
Очите й не се отделяха от лимонадата. Навън излая куче.
Излязох отново на дневна светлина. Вместо да завия на изток към
- Да ви е хрумнало нещо, откакто за последен път сте разговаря
къщи, пресякох „Сент Катрин", направих обратен завой на улица „Дю
ли с детективите? Някакви подробности от деня, в който е изчезнала
Форт" и поех по Западната магистрала. Излязох от града, като бара
Шантал?
банях по волана от нетърпение. Беше три и половина и движението
Въздухът в кухнята бе горещ и влажен. Миришеше леко на пре
вече бе ужасно натоварено. Лош момент.
парат за почистване с аромат на лимон.
Четирийсет и пет минути по-късно открих Женевиев Тротие да пле
ви домати в задния двор на боядисаната в избеляло зелено къща, къде
то бе живяла с дъщеря си. Тя вдигна глава, когато спрях на алеята.
* Сукулентно декоративно растение с червени или оранжеви цветове,
- Да? - Прозвуча дружелюбно. Седна на пети и примижа срещу
цъфтящо обикновено около Коледа. - Б. р.
мен.
208
209
- Знам, че това е много мъчително за вас, но ако искаме да зало
- Станахме около шест часа. Приготвих закуска. - Стисна чаша
вим убиеца на дъщеря ви, все още се нуждаем от помощта ви. Нещо
та толкова силно, че се изплаших да не я счупи. - Шантал тръгна за
да ви смущава? Или притеснява?
училище. Пътуваше с приятелите си с метрото, защото училището бе
- Карахме се.
в Сентървил. Казаха, че е била във всички часове. И после...
Пак. Вината на онова, което е останало недовършено. Желание
Вятърът изду раираното перде на прозореца.
то да се вземат думите назад и да се изрекат други.
- ...така и не се върна.
- Не искаше да яде. Мислеше, че напълнява.
- Имаше ли някакви специални планове за онзи ден?
Знаех това от полицейския доклад.
- Н е .
- Изобщо не беше дебела. Жалко, че не сте я виждали. Беше кра
- Обикновено веднага след училище ли се прибираше?
сива. Беше само на шестнайсет. - Очите й най-после срещнаха мои
-Да.
те. Две сълзи преляха и се плъзнаха по страните й.
- Очаквахте ли я да се върне онзи следобед?
- Много съжалявам - изрекох възможно най-внимателно. През мре
- Не. Щеше да ходи при баща си.
жата на прозореца се долавяше ухание на здравец. - Шантал чувства
- Често ли го правеше?
ше ли се нещастна заради нещо?
- Да. Но защо отговарям пак на тези въпроси! Безполезно е. Раз
Пръстите й стиснаха чашата.
казах всичко на детективите. Защо да повтарям едни и същи неща от
- Точно затова ми е толкова трудно. Тя бе много приветливо дете.
ново и отново? Безсмислено е.
Винаги весела. Пълна с живот, кипяща от планове. Дори разводът ми
Очите й се впериха в моите, а божата й бе почти осезаема.
сякаш не я разстрои. Прие го в реда на нещата.
- Знаете ли какво? През цялото време, докато съм попълвала фор
Вярно ли бе това или беше самовнушение в ретроспекция? Спом