Взирах се в картата. Три от жертвите живееха точно на шест спир
по-рано от някое парти или да остана до късно, след последния влак
ки от Бери-КУМ. Съвпадение ли беше?
на метрото? Как да отида в провшщията? Как да си транспортирам ня
- Папино - изрече механичният глас.
какъв багаж? Трябва да имам автомобил. Но не съм маниачка на тази
Грабнах нещата си и хукнах към вратата.
тема. Нужна ми е кола, която да пали, когато завъртя ключа, с която
да стигам там, закъдето съм тръгнала, трябва да изкара поне десет го
Десет минути по-късно, докато отключвах вратата на кабинета си,
дини и да не изисква много грижи.
чух телефонът вътре да звъни.
Все още никакви признаци на живот откъм стаята на Габи. Може
- Доктор Бренън.
би е за добро. Приготвих чантата си и тръгнах.
- Какво, по дяволите, правиш, Бренън?
В девет колата вече бе в сервиза, а аз пътувах с метрото. Сутреш
- Добро утро, Райън. С какво мога да ти помогна?
ният пиков час бе отминал и влакът бе сравнително празен. Отегче
- Клодел се опитва да ми закове задника за стената заради теб. Ка
но четях рекламите. Вижте новата пиеса в театър „Сен Дьони". По
зва, че обикаляш и тормозиш семействата на жертвите.
добрете професионалните си умения в колежа „Съливан". Купете си
Изчака ме да отвърна нещо, но аз замълчах.
дънки от „Гес", парфюм „Шанел" от „Ла Бе".
- Бренън, досега те защитавах, защото те уважавам. Но твоята на
Погледът ми попадна на картата на метрото. Цветните линии се пре
меса наистина ще ми попречи.
сичаха като пътечките на електронна платка; бели точки маркираха
- Зададох няколко въпроса. Не е незаконно. - Не се опитах да по
спирките.
туша гнева му.
Проследих маршрута си на изток по зелената линия от „Ги Кон-
- Не си казала на никого. Не си координирала посещенията си. Про
кордия" до „Папино". Оранжевата линия описваше извивка около пла
сто си тръгнала да обикаляш. - Чувах го как шумно си поема дъх.
нината, от север на юг по източния склон, после от изток на запад под
- Първо се обадих. - В случая с Женевиев Тротие не бях напра
зелената линия и накрая пак от север на юг до западната част на гра-
вила и това.
212
213
- Ти не си следовател.
- Дано наистина да е нещо важно, Бренън. - Пауза. - Ще те чакам
- Те се съгласиха да поговорим.
на обед при Антоан.
- Бъркаш се с герой на Мики Спилейн*. Това не е твоя работа.
За щастие нямах нови случаи, така че можех да се заема веднага
- Много образован детектив.
за работа. Досега никаква връзка между жертвите не бе открита. Може
- По дяволите, Бренън, вбесяваш ме!
би ги свързваше метрото.
Шум откъм залата на полицаите.
Отворих компютъра си и извиках файла, за да проверя адресите.
- Виж! - По-овладяно. - Не ме разбирай погрешно. Мисля, че си
Да. Правилно бях преценила спирките на метрото. Изрових една кар
добра спепиалистка. Но това не е игра. Тези хора заслужават нещо по-
та и начертах станциите, така както с Райън бяхме отбелязали домо
добро. - Думите му бяха твърди като гранит.
вете на жертвите. Трите точки образуваха триъгълник, чийто център
-Да.
бе Бери-КУМ. Моризет Шанпу, Ганьон и Адкинс бяха живели на шест
- Тротие е мой случай.
спирки от тази станция. Апартаментът на Сен Жак бе съвсем близо
- И какво точно се прави по твоя случай?
до нея.
-Брен...
Възможно ли бе да е това? Хваща влака от Бери-КУМ. Избира
- А по другите? Докъде са станали? - Вече нямах спиране. - Тези
си жертва, която слиза на шестата спирка. Не бях ли чела нещо за
разследвания всъщност не стоят на пьрво място в ничий списък, Райън.
подобен тип поведение? Фиксиране върху цвят. Върху брой. По
Франсин Моризет Шанпу е била убита преди повече от година и по
редица от действия. Следване на определен модел. Никога не се от
ловина. Минали са осем месеца от смъртта на Тротие. Според доста
клонява. Така всичко е под контрол. Внимателното планиране не беше
странните ми схващания този, който е убил тези жени, вече би тряб
ли сред характерните черти на серийните убийци? Можеше ли на
вало да е осъден и в затвора. Така че проявявам интерес. Вярно е. За
шият човек да доразвива това с още един елемент? Възможно ли бе
дала съм няколко въпроса. Какво толкова е станало? Казваш ми да си
да е сериен убиец с повтарящ се поведенчески модел, в който по
седна на задника. И тъй като господин Клодел мисли, че му преча, тези
падат убийствата?
случаи ще потънат още по-дълбоко в забвение и така, докато не пре