Выбрать главу

та, храстите, трупа. Главата на Питр бе почти отделена. Гърлото на

сведе към тефтера.

Готие също бе прерязано, дясното й око - размазано на пихтия. Из­

Раздвижване.

ключителната жестокост на нападенията бе причината тези два слу­

- Доктор Добжански направил ли е дългосрочна прогноза? - по­

чая да бъдат включени в разследването ни.

питах по-спокойно.

Прочетох полицейския доклад, протоколите от аутопсията и ток­

- Краткосрочна - изрече намръщено Райън и се върна към про­

сикологичния анализ. Изучих всеки разпит и обобщението на следо­

фила. - Индикации за загуба на контрол. Нарастваща дързост.

вателя. Извлякох всяка подробност за жертвите и най-дребния детайл

Скъсяване на интервалите. - Затвори папката и я бутна към средата

от живота и смъртта им. Всичко, което можах да изкопча от двете пап­

на масата. - Ще продължи да убива.

ки, отиде в моята таблица. Не беше много.

Отново мълчание.

Чувах, че другите крачат из стаята, стържат със столовете си по

Накрая Андрю погледна часовника си. Всички направихме също­

пода, разправят си вицове, но не им обръщах внимание. Когато затво­

то - като роботи на конвейерна линия.

рих папките, минаваше пет. Беше останал само Райън. Вдигнах гла­

- Е, да се залавяме с проучването на досиетата. Добавете всичко,

ва и открих, че ме гледа.

което имате и което не е включено в тях. Люк, Мишел, Готие е слу­

- Искаш ли да видиш „Циганите"?

чай на Градската полиция, така че вие разполагате с повече информа­

- Какво?

ция за него.

- Чух, че обичаш джаз.

Шарбоно и Клодел кимнаха.

- Да, но фестивалът свърши, Райън. - От кого е чул? Как? Това

- Питр е била в юрисдикцията на квебекското Управление за си­

покана ли беше?

гурност. Аз ще проверя всичко отново. Другите са по-скорошни, би

- Вярно. Но и на други места свирят джаз. „Ле Житан" ще свирят

трябвало материалите да са по-подробни.

на старото пристанище. Страхотна група.

Тъй като бях напълно запозната с петте случая, започнах да чета пап­

- Райън, не мисля, че е добра идея. - Наггротив. Идеята ми харе­

ките на Питр и Готие. Случаите датираха съответно от '88-а и '89 г.

сваше, но точно затова щях да откажа. Не сега. Не преди разследва­

Полуголото, силно разложено тяло на Констанс Питр било наме­

нето да приключи. Не преди да затворят онова животно.

рено в изоставена къща в Кханауаки - индиански резерват нагоре по-

- Хубаво. - Яркосините му очи. - Все пак трябва да хапнеш.

реката спрямо Монреал. Мари-Клод Готие била открита зад „Вандом"

Вярно. Още една замразена вечеря, изядена сама, определено не

- разпределителната станция на метрото за влаковете към западните

ме привличаше. Не. Не давай на Клодел дори малък шанс да те обви­

предградия. И двете жени били жестоко пребити, с прерязани гърла.

ни в неприлично поведение.

Готие била на двайсет и осем, Питр - на трийсет и две. И двете не били

-Вероятно не е д...

омъжени. Живеели сами. Обичайните заподозрени били разпитани,

- Може да обсъдим какво ти е хрумнало от прочетеното, докато

обичайните следи - проверени. Навсякъде стигнали до задънена ули­

ца.

хапваме пица.

Прекарах три часа в четене на материалите от папките, които - в

- Делова среща.

сравнение с тези, които изучавах през последните шест седмици - бяха

- Естествено.

доста оскъдни. И двете жени били проститутки. Това ли е причината

Исках ли да обсъдя случаите? Разбира се. Нещо в двата добавени

за съвсем ограничените разследвания? Използвани приживе, пренеб­

случая ме смущаваше. Нещо повече, бях любопитна да науча чия идея

регнати в смъртта? Прав им път?

е бил специалният отряд. Райън ни бе поднесъл официалната версия;

234

235

но какво бе станало в действителност? Имаше ли нещо, което тряб­

- Какво означава „не точно"?

ваше да знам? Или да избягвам?

- Първоначално Патино поиска да проверим случаите във и око­

.- Добре, Райън. Къде искаш да отидем?

ло Монреал. Когато профилът от Куонтико дойде, той изпрати ком­

Свиване на рамене.

бинирано описание от нашите доклади и профила до регионалните

- В пицарията на Анджела?

управления, за да проверят дали имат подобни случаи в архивите си.

Близо до моя апартамент. Сетих се за обаждането по телефона в

- И ?

четири часа сутринта, онази сутрин, „приятелката", с която бе прека­

- Нищо. Изглежда, имаме си работа с местно момче.

рал нощта. Това е параноя, Бренън. Човекът иска да хапне пица. Знае,

Няколко минути ядохме мълчаливо.