че можеш да се прибереш сама.
Накрая той попита:
- На теб удобно ли ти е там?
- Какви са впечатленията ти?
- По път ми е.
Не отговорих веднага.
По път за къде? Не попитах.
- Имах само три часа, за да се запозная с тях, но някак не ми из
- Добре. Да се видим там след - погледнах часовника си - трий
глеждат наред.
сет минути?
- Защото са били проститутки ли?
- И това. Но и нещо друго. Убийствата са много жестоки несъмне
' Отбих се вкъщи, нахраних Бърди, нарочно не се погледнах в ог
но, но са и някак прекалено...
ледалото. Не се сресах. Не си сложих руж. Делова вечеря.
Цял следобед безуспешно се опитвах да намеря точната дума, с коя
В шест и петнайсет Райън вече пиеше студена бира, а аз - диетич
то да определя вътрешното си чувство. Оставих парчето пица в чи
на кола, докато чакахме вегетарианската пица. Неговата половина без
нията си.
козе сирене.
- ...мръсни.
- Правиш грешка.
-Мръсни?
- Не го обичам.
- Мръсни.
- Консерватизъм.
- За бога, Бренън, ти какво искаш? Видя ли апартамента на Адкинс?
- Въпрос на вкус.
Или на Моризет Шанпу? Приличаха на бойно поле.
Говорихме си празни приказки известно време, после смених те
Кимнах:
мата:
- Нямам предвид кръвта. Сцените на местопрестьпленията на Питр
- Разкажи ми за добавените случаи. Защо Питр и Готие?
и Готие ми се сториха... - Отново потърсих точната дума. - Разхвърля
- Патино ми възложи да изровя всички неразкрити убийства, кои
ни. Непланирани. При другите оставаш с впечатлението, че този чо
то съвпадат с определения профил. От осемдесет и пета година насам.
век е знаел много добре какво прави. Влязъл е в домовете им. Донесъл
В общи линии моделът, за който ти настояваше. Жени, убити по осо
е оръжието си. Отнесъл го е със себе си. Никога не е намирано оръ
бено жесток начин, с осакатени трупове. Клодел провери за такива слу
жие на местопрестъплението, нали?
чаи в архива на Градската полиция. Помолихме местните полицейски
Той кимна.
участъци да направят същото. Засега изскочиха тези два.
- А при Готие са намерили ножа.
- Само в рамките на тювинцията ли?
- Без отпечатъци, което може да означава планиране.
-Неточно.
- Било е зима. Убиецът сигурно е носел ръкавици заради студа.
Сервитьорката пристигна и двамата замълчахме, докато тя наря
Разклатих чашата с колата си.
за и сервира пицата. Райън си поръча още една бира. Аз пропуснах,
- Телата изглеждаха, като че са били изоставени току-що. Набързо.
с леко съжаление. Сама си си виновна, Бренън.
Готие е била по очи. Питр - на една страна, с разкъсани дрехи, със
- Не си и помисляй да ядеш от моята половина.
смъкнат до глезените панталон. Погледни отново снимките на Мори
- И без това не ми харесва. - Той пресуши чашата си. - Знаеш ли
зет Шанпу или Адкинс. Телата изглеждат внимателно нагласени. И две
какво минава през стомаха на козите?
те са лежали по гръб, с разтворени крака и ръце в определено поло
Знаех, но не го коментирах.
жение. Като кукли. Или балерини. За бога, Адкинс изглеждаше, ся-
236
237
каш е легнала, докато е правела пирует. Дрехите им не бяха разкъса
гури. Опитах се да пресека улицата, за да отида при нея, но жените
ни, а внимателно разкопчани. Сякаш е искал да покаже какво им е при
пред хотела започнаха да ме замерят с камъни. До Габи се появи едно
чинил.
лице. Беше Констанс Питр. Тя се опитваше да нахлузи нещо през гла
Райън не каза нищо. Сервитьорката се появи, за да се увери, че сме
вата на Габи - рокля или някаква роба. Габи се дърпаше, но движе
харесали пицата. Нещо друго? Само сметката.
нията й ставаха все по-трескави.
- Просто имам различно усещане по отношение на тези два слу
Един камък ме удари в корема и ме върна рязко в настоящето. Бърда
чая. Може и да греша.
току-що се бе приземил върху мен и сега стоеше, вирнал опашка и впе
- Точно това трябва да разберем.
рил поглед в лицето ми.
Райън взе сметката и вдигна ръка с жест „не спори, аз ще платя".
Отместих го и седнах.
- Този път плащам аз. Другият път е твой ред.
- Какво, по дяволите, значеше това, Бърд?
Спря протеста ми, като се пресегна и постави пръст върху горна
Сънищата ми не са особено оригинални. Подсъзнанието ми взе
та ми устна. Бавно плъзна показалеца си до ъгълчето на устата ми, после
ма някое скорошно преживяване и го хвърля насреща ми, често под
го вдигна пред очите ми.
формата на загадка. Понякога се чувствам като крал Артур, отчаян от