Выбрать главу

уравнението. Ако той се почувства обиден или отхвърлен от нея. Ако

ги преминават към по-големи предизвикателства: ексхибиционизъм,

тя каже нещо неподходящо, ако завие наляво вместо надясно. Тя дори

преследване, дори незаконно проникване в дома на жертвата. За тре­

няма да разбере. Не забравяй, повечето серийни убийци не познават

ти и това не е достатъчно: те изнасилват и дори убиват.

жертвите си. Но тези жени присъстват във фантазията му. Или може

- Значи някои сексуални садисти могат всъщност да не упражня­

да си представя дадена жена в една роля, а друга - в съвсем различ­

ват насилие?

на. Обича жена си, но излиза и убива. Вижда една непозната като пляч­

- Пак се връщаш на темата за сексуалния садизъм. Но отговорът

ка, а друга - като приятелка.

на твоя въпрос е „да". Някои от тях осъществяват фантазиите си по

- Следователно, въпреки че е започнал да убива, той пак може от

други начини. Използват неодушевени предмети или животни, а по­

време на време да се връща към предишните си по-безобидни такти­

някога си намират подходящи партньори.

ки?

- Подходящи партньори?

- Възможно е.

- Партньори, които се съгласяват с всичко, което изисква фанта­

- Значи някой, който привидно извършва дребни сексуални пре­

зията. Подчинение, унижение, дори божа. Може да е съпругата, прия-

стъпления, може да се окаже много по-опасен?

тежата, югкоя, която го прави срещу заплащане.

- Определено.

- Проститутка?

- Тоест човек, който се обажда на жертвата, преследва я, праща

- Да. Повечето проститутки са съгласни на ролеви игри в извест­

й страшни рисунки, не е задължително безопасен, въпреки че не вли­

ни граници.

за във физически контакт?

- Това може ли да намали склонността към насилие?

- Говориш за Сен Жак, нали?

- Може, докато партньорката е съгласна да играе тази игра.

Нали?

Често нещата се влошават точно когато на нея й писне. Дълго вре­

- Прилича ли ти на него?

ме понася да му бъде боксова круша, в един момент дърпа чертата или

- Просто предположих, че обсъждаме него. Или онзи там, с кого­

дори заплашва, че ще се оплаче. Той се вбесява, убива я и открива,

то се занимавате.

че това му доставя удоволствие. Така че решава да го повтори.

Отвори си съзнанието, позволи на фантазията да се разгърне...

Нещо в думите му ме разтревожи.

- Джей Ес, това е нещо лично.

- Чакай да си изясня нещо. Какви неодушевени предмети?

- Какво искаш да кажеш?

242

243

Разказах му всичко. За Габи. За страха й. За бягството й. За моя­

ти. Може би точно той е поставил черепа на Грейс Дамас в двора ти.

та обида. А сега за страха ми.

Знае коя си. Знае къде си.

- По дяволите, Бренън, как успяваш да се забъркаш в такива неща?

Не чувах Джей Ес. В мислите си вече бях тръгнала.

Виж, това, което ми казваш, звучи доста неприятно. Възможно е

мръсникът на Габи наистина да е Сен Жак. Той преследва жените. И

Отне ми трийсет минути да прекося Сентървил, да се изкача до Мейн

Сен Жак прави същото. Той рисува изкормени жени, няма нормален

и да намеря мястото си за паркиране. Прескочих опънатите крака на

сексуален живот и носи нож. И Сен Жак - или който е този психар -

някакъв пияница, седнал с клюмнала глава, заслушан в кънтрито, чу­

убива жени, после ги разчленява или осакатява. Ти какво мислиш?

ващо се глухо през тухлената стена, на която бе опрял гърба си. Той

Извърни лице от ярката светлина на деня...

се усмихна и ми махна с ръка, после я обърна с дланта нагоре и я про­

- Кога за пръв път е забелязала този човек? - попита Джей Ес.

тегна към мен.

- Не знам.

Бръкнах в джоба си и му пуснах една монета. Може би щеше да

- Преди или след като започна тази история?

наглежда колата ми.

- Н е знам.

Из Мейн се разхождаха тълпи нощни птици, сред които си запро-

- Какво всъщност знаеш за него?

бивах път. Просяци, проститутки, наркомани и туристи. Добре дош­

- Почти нищо. Мотае се край проститутките, плаща си за секс, после

ли в хотел „Сен Лоран".

си прави някаква постановка с бельо. Носи нож. Повечето жени не биха

За разлика от предишното ми идване, този път имах план. Пропра­

искали да имат нищо общо с него.

вих си път по „Сент Катрин" с надеждата да открия Джуъл Танбо. Не

- Това звучи ли ти добре?

беше лесно. Въпреки че обичайната навалица се бе събрала пред хо­

- Н е .

тел „Гранада", Джуъл не беше сред тях.

- Темп, искам да съобщиш за това на хората, с които работиш. Нека

Пресякох улицата и огледах преценяващо жените. Никоя не по­