Выбрать главу

те да проверят ситуацията. Казваш, че Габи е непредсказуема, така че

сегна да ме замери с камък. Възприех това като добър знак. Сега

вероятно не е станало нищо. Може просто да е заминала за някъде.

какво? От последното си посещение при тези дами имах доста ясна

Но тя е твоя приятелка. Ти си била заплашена. Черепът. Мъжът, кой­

представа какво не трябва да правя. Това обаче не ми подсказа как

то те е преследвал с колата.

да подхода.

- Възможно е.

Имам едно правило, което обикновено ми помага в живота: Кога­

- Габи е била отседнала при теб. После е изчезнала. Една провер­

то се съмняваш, не прави нищо. Ако не си сигурна, не купувай, не ко­

ка няма да навреди.

ментирай, не се обвързвай. Стой си мирно. Отклонението от тази мак­

- Точно така. Клодел веднага ще се втурне и ще го арестува.

сима обикновено винаги ме е карало да съжалявам.

Почувствай ме, докосни ме...

Намерих едно бетонно блокче, изчистих счупените стъкла и сед­

Джей Ес каза нещо, но мислите ми рязко смениха посоката си. Бельо.

нах. Събрани колене. Поглед, вперен в „Гранада". Зачаках. И чаках.

Нож. Една проститутка на име Джули участваше в горички по бельо.

И чаках...

Рисунка на кърваво убийство с надпис „не ме нарязвай". Статиите от

Известно време бях заинтригувана от сапунената опера, която се

вестници в стаята на улица „Берже" - една от тях бе за маниак, кой­

разиграваше наоколо. Докато Мейн светува. Полунощ дойде и отми­

то крадял бельо, друга беше с моята снимка, оградена с X. Череп, на-

на. Стана един часът. После два. Сценарият продължаваше да се върти

бучен в градината ми. Ужасеното лице на Габи в четири сутринта. Ха­

около прелъстяване и експлоатиране. Младост и безнадеждност. За­

осът в спалнята й.

пълвах времето с разни игри за раздвижване на мозъка, измислях ост­

Помогни ми с музиката на нощта...

роумни заглавия.

- Трябва да тръгвам, Джей Ес.

В три часа загубих всякакъв интерес. Бях изморена, обезсърчена

- Темп, обещай ми, че ще изпълниш това, което ти казвам. Мал­

и отегчена. Знаех, че наблюдението не е забавно, но не бях подози­

ко е вероятно, но може психарят на Габи да е същият с бърлогата на

рала колко вцепеняващо е всъщност. Изпих няколко литра кафе, съста­

улица „Берже". Може той да е вашият убиец. Ако е така, ти си в опас­

вих безброй списъци в главата си, съчиних няколко писма, които ня­

ност. Пречиш му, така че си заплаха за него. Този тип има снимката

маше да напиша, и поиграх на „познай житейската история" на доста

244

245

фаждани на Квебек. Проститутките и техните клиенти идваха и си оти­

Изминахме няколко крачки в мълчание, моите маратонки бяха като

ваха, но от Джуъл Танбо нямаше и следа.

ехо на нейните метални токчета.

Изправих се и раздвижих гръбнака си, искаше ми се да разтрия из­

- Отказах се да търся Габи. Не мисля, че тя иска да я намеря. Дой­

тръпналия си задник, но реших, че идеята не е добра. Следващия път

де да ме види преди една седмица, после пак изчезна. Предполагам,

никакво седене върху цимент в напразно очакване на някаква прости­

че ще се появи, когато сама реши.

тутка, която може да е заминала за Саскатун.

Погледнах да видя реакцията й. Джуъл сви рамене и не каза нищо.

Тъкмо се канех да тръгна към колата си, когато един бял понтиак

- Всъщност искам да говоря с Джули.

спря до отсрещния тротоар. Появи се оранжева коса, последвана от

Джуъл спря и се обърна към мен. Лицето й изглеждаше изморе­

познатото лице и деколте.

но, сякаш изхабено от нощта. От живота. Извади пакет цигари от де­

Джуъл Танбо затръшна вратата на понтиака, после се наведе към

колтето си, запали си една и издуха дима нагоре.

прозореца, за да каже нещо на шофьора. След секунда колата потег­

- Май е най-добре да си отидеш у дома, скъпа.

ли бясно, а Джуъл се присъедини към двете жени, седнали на стъпа­

- Защо?

лата пред хотела. Под пулсиращото неоново осветление те изглежда­

- Още преследваш убийци, нали?

ха като трио домакини от предградията, които си разменят клюки в квар­

Джуъл Танбо не бе глупачка.

талното кафене. Смехът им се разнесе в нощния въздух. След мину­

- Мисля, че има един на свобода.

та Джуъл се изправи, намести ластичната си минипола и тръгна по ули­

- И смяташ, че това е онзи каубой, с когото си играе Джули?

цата.

- Просто бих искала да поговоря с него.

Мейн се канеше да заспива, търсачите на развлечения си бяха оти­

Тя дръпна от цигарата, изтръска я с дългия си червен нокът, после