шли, а боклукчиите тъкмо се появяваха. Джуъл вървеше бавно, въртей
се загледа как искрите падат бавно към тротоара.
ки ханш в някакъв неин си ритъм. Пресякох по диагонал и я настиг
- Предния път ти казах, че той има мозък като напръстник и ха
нах.
рактер на влечуго, но се съмнявам да е убил някого.
-Джуъл?
- Знаеш ли кой е той?
Тя се обърна, а на лицето й се изписа въпросителна усмивка. Не
- Не. Тези идиоти са тожова рядко срещани, кожото птичите лай
това бе очаквала. Очите й се плъзнаха по лицето ми, озадачени и раз
на. Просто не им обръщам внимание.
очаровани. Изчаках да ме познае.
- Но ти каза, че той може да се държи много гадно.
- Маргарет Мийд.
- Тук всички се държат гадно, скъпа.
Усмихнах се:
- Идвал ли е напоследък?
- Темп Бренън.
Тя се замисли над въпроса ми, после над нещо друго, вглъби се в
- Правиш проучване за някоя книга ли? - Размаха ръката си във
нжакъв образ или спомен, за които можех само да гадая.
въздуха, сякаш изписваше заглавие. - Задник върху капака на кола
- Да. Срещнах го веднъж-дваж.
та, или Моят живот сред проститутките. - Мек южняшки английски
Чаках. Тя пак дръпна от цигарата и погледна една кола, която се
с езерен ритъм.
движеше бавно по улицата.
Засмях се:
- Може и да се продава. Да повървя ли с теб?
- Но не съм виждала Джули.
Джуъл сви рамене, изпуфтя, после се обърна и поднови бавното
Отново си дръпна, затвори очи и задържа дима, после го издуха
въртене на ханша си. Тръгнах редом с нея.
нагоре.
- Още ли търсиш приятелката си, скъпа?
- Нито пък твоята приятежа Габи.
- Всъщност се надявах да намеря теб. Не очаквах, че ще се появиш
Подадена ръка? Дали да продължа с въпросите?
тожова късно.
- Мислиш ли, че мога да го намеря?
- Детската градина още е отворена, сладурче. Трябва да работиш,
- Честно казано, скъпа, не мисля, че можеш да намериш и собст
за да останеш в бизнеса.
вения си задник без карта.
-Вярно е.
Хубаво е да те уважават.
246
247
Джуъл си дръпна за последен път, хвърли фаса и го смачка с крак.
Пъхнах длани в джобовете си и забих поглед в гърба на Джуъл.
- Хайде, Маргарет Мийд. Да вървим.
Пред третото сепаре тя спря, скръсти ръце и бавно поклати глава.
- Боже мой - изрече и зацъка с език.
Единственият човек в сепарето седеше, загледан в чаша с мръсно-
31.
кафеникава течност, опрял лакти на масата и подпрял лице върху сви
тите си юмруци. Виждах само върха на главата. Мазна кестенява коса,
Сега Джуъл вървеше решително, а токчетата й тракаха бързо по
разделена на неравен път, висеше безжизнено от двете страни на ли
тротоара. Не бях сигурна къде ме води, но трябваше да оправдае ви-
цето. Беше пълна с пърхот.
сенето ми на цимента.
- Джули - каза Джуъл.
Изминахме две пресечки на изток, после завихме наляво по
Лицето не се повдигна.
„Сент Катрин" и пресякохме едно празно пространство. Оранжева
Джуъл отново зацъка, после се пъхна в сепарето. Последвах я, бла
та коса на Джуъл се носеше гладко и плавно в нощта, докато аз се пре
годарна и на това оскъдно прикритие. Джуъл извади цигара, запали
пъвах зад нея, проправяйки си път през були асфалт, алуминиеви ку
я и издуха дима нагоре.
тийки, счупени стъкла и изсъхнали растения. Как успяваше тя да се
- Джули. - Този път по-рязко.
движи сред всичко това на високите си токчета?
Джули си пое дъх и повдигна брадичката си.
Стигнахме до отсрещния край, завихме по алеята и влязохме в нис
- Джули? - Момичето повтори собственото си име. Говореше, ся
ка дървена сграда, на която нямаше никакъв знак, който да посочи пред
каш се бе събудило от дълбок сън.
назначението й. Прозорците бяха боядисани в черно и единствената
Сърцето ми заби по-бързо и прехапах долната си устна.
светлина идваше от окачените коледни лампички, които обливаха ин
- О, боже!
териора в червено. Запитах се каква е целта. Да се възбудят обитате
Гледах едно лице, което бе живяло не повече от петнайсет годи
лите му късно през нощта?
ни. Цветът му можеше да се опише само с нюанси на сивото. Бледа
Огледах се дискретно. Очите ми имаха нужда от няколко секун
та кожа, напуканите устни, празните хлътнали очи с тъмни кръгове
ди, за да привикнат със сумрака, тъй като вътре бе почти тожова тъмно,
под тях създаваха впечатление за човек, дълго лишаван от слънчева
кожото и навън. Придържайки се към коледната тема, декораторът