светлина.
бе продължил с картонена имитация на чам по стените и напукан чер
Джули се втренчи безизразно в нас, сжаш образите ни се форми
вен винил за столовете, а за украса служеха реклами за бира. Покрай
раха в мозъка й прекалено бавно или й бе твърде трудно да ни познае.
едната стена имаше сепарета от тъмно дърво, а край отсрещната бяха
- Ще ме черпиш ли една, Джуъл? - заговори на английски. Про
струпани каси с бира. Въпреки че барът бе почти празен, въздухът бе
тегна трепереща ръка през масата. Вътрешната страна на лакътя й беше
пропит от мириса на застоял цигарен дим, евтин ажохол, повръща
лилава в сумрачното осветление. Вените на китката й изглеждаха като
но, пот и марихуана. Изведнъж моето бетонно блокче започна да ми
тънки сиви червеи.
се струва доста привлекателно.
Джуъл запали цигара и й я подаде. Джули пое дима дълбоко в дро
Джуъл и барманът си кимнаха. Той имаше кожа с цвят на вчераш
бовете си, задържа го, после го издуха нагоре, сжаш имитираше по-
но кафе и дебели вежди. Изпод тях проследи внимателно движения
възрастната жена.
та ми.
- Да. О, да - промълви тя. Късче от хартията се залепи за долна
Придружителката ми бавно прекоси бара, оглеждайки всжо лице
та й устна.
с привидно безразличие. Един старец й подвикна от края на бара, като
Пак си дръпна със затворени очи, напълно погълната от ритуала
размаха бирата си и я покани да седне при него. Тя му изпрати въздуш
на пушенето. Чакахме. Възможностите на Джули не се простираха до
на целувка. Той й показа среден пръст.
там да върши две неща едновременно.
Когато минавахме край първото сепаре, нечия ръка се протегна и
Джуъл ме погледна неразгадаемо. Оставих я да води разговора.
сграбчи китката на Джуъл. Тя я освободи и постави ръката, която я
- Джули, скъпа, работи ли тази вечер?
бе хванала, обратно пред собственика й.
- Мажо. - Момичето пак си дръпна продължително и изкара дима
- Кошарката е затворена, сладур.
през носа си. Тя явно не се интересуваше защо сме там. Съмнявах се
дали изобщо се интересува от нещо.
248
249
След известно време цигарата й свърши, Джули изгаси фаса и ни
- Още ли обслужваш онзи шантавия с нощницата? - Небрежно.
погледна. Изглежда, обмисляше каква друга полза може да извлече от
- Кой? - Облиза хамбургера по ръба като дете, което яде сладо
присъствието ни.
лед от фунийка.
- Днес не съм яла нищо - измърмори тя. И гласът, също като очи
- Мъжа с ножа.
те й, бе безизразен и безцветен.
- Нож? - Разсеяно.
Погледнах Джуъл. Тя сви рамене и си извади нова цигара. Огле
- Сещаш се, скъпа, дребния тип, дето обича да го прави, когато си
дах се. Нямаше меню, нито дъска, на която да е написано какво се пред
облечена в нощница като на майка му.
лага.
Джули задъвка по-бавно, после спря напълно, но не отговори. Ли
- Има хамбургери.
цето й изглеждаше тебеширено, гладко, сиво и безизразно.
- Искаш ли един? - Колко пари имах в себе си?
Джуъл забарабани с нокти по масата.
- Банко ги прави.
- Хайде, скъпа, размърдай си малко мозъка. Знаеш за кого гово
- Добре.
ря.
Тя подаде глава от сепарето и извика на бармана:
Момичето преглътна, вдигна глава за миг, после отново се съсре
- Банко, донеси ми един хамбургер. Със сирене.
доточи върху бургера си.
- Имаш неплатени сметки, Джул.
- Какво за него? - Отхапа отново.
- Аз ще го платя - обадих се, като подадох глава от сепарето.
- Просто се чудех дали е наминавал.
Банко се бе подпрял на бара, скръстил ръце на гърдите си. Ръце
- Тя коя е? - Почти неразбираемо.
те му приличаха на клони на баобаб.
- Един ли?
- Темп Бренън. Приятелка е на доктор Маколи. Познаваш я, нали,
Погледнах Джуъл. Тя поклати глава.
скъпа?
-Един.
- Да не би нещо да не е наред с онзи мъж, Джуъл? Да няма гоно
Прибрах се в сепарето. Джули се бе излегнала в ъгъла и държе
рея или СПИН. или нещо такова? Защо питаш за него?
ше чашата си с две ръце. Челюстта й бе отпусната, а устата - леко отво
Сякаш разпитвахме дете. Ако изобщо даваше някакви отговори,
рена. Парченцето хартийка още стоеше на долната й устна, но тя ся
те бяха разбъркани и произволни, а не свързани с някой от въпроси
каш не го усещаше. Чу се звънец на микровълнова печка, после бръмче
те ни.
не. Джуъл пушеше.
- Не, скъпа, просто се чудех дали продължава да идва.
След малко микровълновата печка изсвири четири пьти и Банко
Погледът на Джули срещна моя.
се появи с димящия сандвич, увит в найлонова опаковка. Постави го