- С нея ли работиш? - попита ме. Брадичката й бе лъснала от маз
пред Джули и погледна Джуъл и мен. Поръчах си сода. Джуъл покла
нина.
ти глава.
- Нещо такова - отговори Джуъл вместо мен. - Иска да погово
Джули разкъса целофана, вдигна горното хлебче и огледа съдържа
ри с мъжа с нощницата.
нието на хамбургера. После доволно отхапа. Когато Банко донесе со
- За какво?
дата ми, погледнах крадешком часовника си. Три и двайсет. Започвах
- За нищо особено. Най-обикновен разговор.
да си мисля, че Джуъл изобщо няма да заговори.
- Тя да не е глухоняма? Защо говориш вместо нея?
- Къде работи днес, скъпа?
Понечих да кажа нещо, но Джуъл ме сръга да мълча. Джули сякаш
- Къде ли не. - С пълна уста.
не очакваше отговор. Дояде хамбургера си и облиза пръсти. Един по
- Не съм те виждала напоследък.
един. Най-после.
- Бях болна.
- Какво искате от този мъж? Боже, ами и той говореше за нея.
- Сега по-добре ли си?
Страхът окова всеки нерв от тялото ми.
-Ъхъ.
- За кого говореше? - попитах веднага.
- Работиш ли в Мейн?
Джули ме погледна с леко отворена уста, както преди. Когато не
-Малко.
говореше или не ядеше, тя сякаш не можеше или не искаше да я държи
в затворено положение. Виждах остатъци от храна по зъбите й.
250
251
- Защо искате да ми го вземете?
- Какво?
- Да ти го вземем?
- Доктор Маколи. Виждала ли си я напоследък?
- Той е единственият ми редовен клиент.
Сбърчи чело неразбиращо.
- Тя не иска да ти взема никого, просто иска да говори с него. -
- Старата дама с обицата на носа - обясни Джуъл, като натърти
Джуъл.
на определението за възрастта.
Малката отпи от питието си. Опитах отново:
- А! - Джули затвори уста, после я отвори. - Не. Бях болна.
- Какво искаше да кажеш, че той също говорел за нея? За кого е
Запази спокойствие, Бренън. Почти свърши.
говорил, Джули? - На лицето й се изписа недоумение, сякаш вече бе
- Сега по-добре ли си? - попитах.
забравила думите си.
Тя сви рамене.
- За кого говореше твоят клиент, Джули? - В гласа на Джуъл се
- Ще се оправиш ли?
усещаше умора.
Кимна.
- Нали се сещаш, за онази старата, дето се навърта при нас, така
- Искаш ли още нещо?
ва едра, с обица на носа и странна коса. - Тя намести един от провис-
Поклати глава.
налите си кичури зад ухото. - Иначе е добра. Купи ми понички някол
- Наблизо ли живееш? - Мразех, че трябва да я използвам по този
ко пъти. За нея ли говорите?
начин, но исках още малко информация.
Престорих се, че не виждам предупредителното изражение на
- В хотел „Марсела". Сещаш ли се, Джуъл, на „Сен Доминик"? До
Джуъл.
ста сме там. - Изобщо не поглеждаше към мен.
- И какво казваше той за нея?
Да. Бях научила това, което ми трябваше. Или щях да го науча мно
- Нещо й беше ядосан. Не знам. Не слушам к'во дрънкат клиен
го скоро.
тите. Чукам ги и си държа ушите и устата затворени. Така е по-без
Хамбургерът, питието и каквото друго бе взела вече оказваха
опасно.
въздействието си върху Джули. Нахакаността се стопи, заместена от
- Но този ти е редовен клиент?
апатия. Тя се отпусна в ъгъла на сепарето и затвори очи, пое си дълбо
- Нещо такова.
ко дъх и кокалестите й гърди се надигнаха под памучния потник. Из
- Има ли определени дни, в които идва? - Не се сдържах. Джуъл
глеждаше изтощена.
ми направи физиономия „добре, оправяй се сама".
Внезапно коледните лампички изгаснаха. Светнаха ярки флуорес
- Какво става, Джуъл? Тя защо ме пита за тези неща? - Пак забьрбо-
центни лампи и Банко обяви, че ще затваря. Малцината посетители
ри като изплашено дете.
поеха към вратата, мърморейки недоволно. Джуъл пъхна цигарите си
- Темп иска да поговори с него. Това е всичко.
в деколтето и ми направи знак да тръгваме. Погледнах часовника си
- Н е ми трябва някой да го подплаши. Откачен е, ама това са ми
- четири часът. Хвърлих последен поглед към Джули и чувството за
редовни пари. Много ми трябват.
вина, което бях потискала през цялото време, сега ме завладя с пълна
- Знам, скъпа^
сила.
Джули завъртя остатъка от питието си и го изпи наведнъж. Очи
Под непрощаващата светлина Джули приличаше на жив труп, на
те й избягваха моите.
човек, който бавно пристъпва към смъртта. Исках да обвия ръце око
- И няма да спра да го обслужвам. Не ми пука какво казват. Като
ло нея и да я прегърна. Исках да я заведа в дома й в Бийкънсфийлд
е странен, няма да ме убие или нещо такова. По дяволите, дори не тряб