или Дорвал, или Норт Хатли, където щеше да яде сандвичи, да отиде
ва да го чукам! Пък и какво друго да правя в четвъртък? Да се запи
на абитуриентски бал. Но знаех, че е невъзможно. Джули щеше да бъде
ша на курс? Да ходя на опера? Ако аз не го взема, някоя друга курва
поредната цифра в черната статистика и рано или късно щеше да се
ще го пребара.
озове в моргата.
Това бе първата проява на емоции, юношеската непокорност в конт
Платих сметката и излязохме от бара. Ранният утринен въздух беше
раст с предишната апатичност. Болеше ме, като я гледах. Но се стра
влажен и хладен и носеше в себе си мириса на реката и на пивовар
хувах за Габи и нямаше да се откажа.
ната.
- Виждала ли си Габи наскоро? - Опитах да звуча спокойно.
- Лека нощ, дами - каза Джуъл. - Сега да не отидете на танци!
252
253
Тя махна с ръка, обърна се и затрака бързо с токчетата си по алея
сет пункта пред либералите на премиера Джонсън. „Експо" са загу
та. Без да каже дума, Джули тръгна в противоположната посока. Мисъ
били лидерството си в Източната бейзболна лига. Работници се тру
лта за дома и леглото ме привличаше като магнит, но ми трябваше още
дят по време на годишната отпуска в строителството. Без майтап. Така
малко информация.
и не бях разбрала кой гений бе измислил това. В държава, в която вре
Постоях на място, докато Джули бързаше по алеята, и прецених,
мето е подходящо за строителство само четири-пет месеца, работа
че няма да ми е трудно да я проследя.
та спира за две седмици през юли, за да могат работниците да изля
Движеше се на зигзаг, пресичаше паркинги и алеи, за да стигне по-
зат в отпуска. Гениално.
бързо до една западнала сграда с три апартамента на „Сен Доминик".
Дотук добре. Преминаваме към втора фаза. Физическа активност.
Изкачи се по стъпалата, потършува за ключа си и изчезна зад олюще
Навлякох шорти и тениска и отидох във фитнессалона. Трийсет ми
ната зелена врата. Видях как се залюля завеската на очуканата вра
нути на бягащата пътечка и после на гладиатора. Следваше отбива
та, когато Джули я затръшна. Записах си номера.
не в „Провиго", където си купих продукти, достатъчни да нахраня цял
Добре, Бренън. Време е за лягане. След двайсет минути си бях у
Кливланд. Прибрах се у дома и прекарах следобеда в чистене,
дома.
бърсане, миене и обиране с прахосмукачка. В един момент дори ми
Когато вече лежах под завивките и Бърди се бе сгушил до коля
хрумна да почистя хладилника, но размислих. Прекалено рисковано.
ното ми, направих план. Лесно ми беше да реша какво да не върша.
В седем вечерта домакинската ми треска бе задоволена. Къщата
Нямаше да се обадя на Райън. Нямаше да подплаша Джули. Нямаше
миришеше на препарати за почистване и полиране, масата в трапеза
да позволя на малкия кретен с ножа и нощницата да ме забележи. Щях
рията бе покрита със съхнещи пуловери, имах достатъчно чисто бельо
да проверя дали той е Сен Жак. Да открия къде живее. Или къде е се
за един месец, а, от друга страна, самата аз изглеждах и миришех така,
гашното му скривалище. Да се добера до нещо конкретно. После щях
сякаш бях лагерувана няколко седмици в планината без баня. Бях го
да извикам глупаците от специалния отряд. Ето ви го, момчета. Пип
това да тръгвам.
нете го!
Денят бе непоносимо горещ и вечерта не обещаваше захлаждане.
Звучеше съвсем просто.
Избрах си друг комплект шорти и тениска и чифт износени маратон
ки. Идеално. Не изглеждах като тзоститутка, а сякаш се мотаех из Мейн
в търсене на стимуланти или компания за вечерта, а може би и две
32.
те. Докато карах към „Сен Лоран", си преговорих плана. Да намеря
Джули. Да я проследя. Да открия мъжа с ноншиците. Да го просле
дя. Без да ме забележат. Съвсем просто.
Изкарах срядата в мъгла от изтощение. Не бях възнамерявала да
ходя в лабораторията, но Ламанш се обади, че му трябва един доклад.
Пресякох „Сент Катрин", оглеждайки тротоарите и от двете
Като отидох, реших да остана. Бях мудна и раздразнителна, така че
страни. Няколко жени вече бяха излезли пред „Гранада", но Джули
само подредих разни стари случаи и отделих тези, които Денис мо
никаква не се виждаше. Не я и очаквах толкова рано. Исках да си оси
жеше да изпрати в архива. Това е едно от най-омразните ми занима
гуря малко повече време, за да се ориентирам в обстановката.
ния и го отлагах от месеци. Свърших чак в четири следобед. Прибрах