Първата изненада дойде, когато завих по алеята, където обикно
се вкъщи, вечерях рано и в осем вече бях в леглото.
вено паркирах. Като джин от бутилка, незнайно откъде изникна една
Когато се събудих в четвъртък, слънчевата светлина струеше в спал
едра жена и ми препречи пътя. Беше със силен грим и с врат на бул-
нята ми и разбрах, че е доста късно. Протегнах се, претърколих се и
териер. Не можах да разбера всичките й думи, но смисълът им бе пре
погледнах часовника. Десет и двайсет и пет. Добре. Бях наваксала мал
делно ясен. Дадох на заден и подкарах в търсене на друго място за пар
ко от пропуснатия сън. Първа фаза от плана. Нямах намерение да ходя
киране.
на работа.
Намерих го след шест пресечки на север, на една тясна странич
на уличка с еднотипни къщи. Горещо лято в града. Съседският над
Не бързах със ставането, първо си направих мислен списък на не
зор беше в действие. Двама мъже ме изгледаха от един балкон, а дру
щата, които възнамерявах да свърша. От момента, в който отворих очи,
ги, седнали на близката веранда, млъкнаха и подпряха кутийките бира
се чувствах заредена с енергия като бегач в деня на маратона.
на потните си колене. Враждебност ли проявяваха? Любопитство? Не
Отидох в кухнята, направих си кафе и изчетох „Газет". Хиляди бе
заинтересованост? Силен интерес? Не останах там достатъчно дълго,
жанци от войната в Руанда. Квебекската партия на Паризо води с де-
254
255
за да успее някой от тях да се доближи. Заключих колата и бързо из
викванията и подсвиркванията на мъжете. Вървеше бързо, така че аз
минах разстоянието до края на пресечката.
трябваше да подтичвам, за да не я изпусна.
Поех си по-спокойно дъх, когато завих и навлязох в потока по „Сен
Тълпата оредяваше, докато се движехме на изток, и накрая съвсем
Лоран". Уличен часовник на „Льо Бон Дели" показваше осем и пет
изчезна. Удължавах разстоянието помежду ни все повече, но това на
найсет. По дяволите! Исках по това време вече да съм на позиция. Дали
вярно беше излишно. Джули вървеше решително напред и не се ин
да променя плана си? Ами ако съм я изпуснала?
тересуваше от хората наоколо.
При „Сент Катрин" пресякох „Сен Лоран" и отново огледах тълпа
та пред „Гранада". Джули я нямаше. Щеше ли изобщо да дойде тук?
Улиците не само ставаха по-безлюдни, но и кварталът се проме
Откъде щеше да мине? По дяволите! Защо не бях тръгнала по-рано?
ни. Тук по „Сент Катрин" се движеха контета с модни прически, стег
Нямах време за нерешителност.
нати тела с тесни тениски и боядисани дънки, еднополови двойки и тук-
Забързах на изток, оглеждайки лицата и от двете страни на ули
там по някой травестит. Бяхме навлезли в района на гейовете.
цата, но потокът пешеходци бе нараснал, така че не бях сигурна дали
Следвайки Джули, минавах край кафенета, книжарници и ресто
не съм я пропуснала. Пресякох на север през празния паркинг по същия
ранти на различни етноси. Накрая тя зави на север, после на изток, а
път, по който бях минала с Джуъл преди две вечери. Поколебах се дали
след това на юг по задънена улица със складове и занемарени дърве
да не надникна в бара до алеята. Подминах го, залагайки на това, че
ни постройки, много от тях с ръждясали метални капаци на прозор
Джули не излиза рано.
ците. Тротоарите бяха осеяни с хартии, кутийки от бира и бутилки.
След няколко минути стоях, прикрила се зад един електрически
Джули отиде право към един вход някъде по средата на пресечка
стълб в далечния край на „Сен Домйник". Улицата бе пуста и тиха.
та. Отвори мръсна стъклена врата, покрита с желязна решетка, каза
В сградата на Джули не се забелязваха никакви признаци на живот:
нещо кратко, после изчезна вътре. През прозореца вдясно виждах све
тъмни прозорци, дори крушката на верандата не светеше, в сумрака
теща реклама на бира. И той беше с метална решетка. Над вратата има
се виждаше само лющещата се боя.
ше табела БИРА И ВИНО.
Времето се влачеше. Наблюдавах. Една старица се тътреше с мъка
Сега какво? Това ли бе мястото на срещата? Навярно на горния етаж
по тротоара, дърпайки количка с парцали. Напрягаше мускули да при
или отзад имаше стаи, които можеха да се наемат за час-два? Или това
движи събраното по неравния паваж, накрая изчезна зад ъгъла. Скърца
бе барът за среши, от който щяха да си тръгнат заедно? Дано да е вто
щият шум на количката утихна. Нищо друго не смущаваше парцали-
рото. Ако си тръгнеха поотделно, след като са свършили работата,