вата екосистема на улицата.
планът ми щеше да се провали. Нямаше да разбера кой е мъжът, за
Погледнах часовника си - осем и четирийсет. Беше станало мно
да го проследя.
го тъмно. Колко дълго да чакам? Ами ако вече бе излязла? Дали да не
Не можех просто да застана отпред и да чакам. Забелязах една още
позвъня на вратата? По дяволите! Защо не я бях попитала за часа? Защо
по-тъмна дупка от другата страна на улицата. Проход? Подминах бара,
не дойдох по-рано? В плана ми вече се появяваха пукнатини.
в който бе влязла Джули, и пресякох по диагонал към отсрещния тро
Мина още време. Минута може би. Тъкмо се чудех дали да тръгна,
тоар. Открих тесен проход между изоставена бръснарница и някакъв
когато на горния етаж светна лампа. Не след дълго Джули се появи,
склад. Беше широк около половин метър и в него бе тъмно като в рог.
облечена в бюстие, минипола и ботуши над коляното. Лицето й, го
С разтуптяно сърце се пъхнах вътре и се притиснах до стената. Ми
лият корем и бедрата се откроиха като бели петна в сенките на веран
наха няколко минути. Въздухът бе тежък и застоял, само дишането
дата. Скрих се зад стълба.
ми го раздвижваше. Внезапно някакво шумолене ме накара да подско
Тя се поколеба за момент, вирнала брадичка и обвила ръце около
ча изплашено. Не бях сама. Едно черно петно изскочи от боклука в
кръста си. Сякаш преценяваше вечерта. После слезе по стъпалата и
краката ми и пребяга към дъното на прохода. Гърдите ми се стегна
закрачи бързо към „Сент Катрин". Последвах я, като се стараех да не
ха и отново ме полазиха тръпки въпреки жегата.
я изпускам от поглед, без тя да ме забележи.
- Спокойно, Бренън. Просто някакъв гризач. Хайде, Джули!
На ъгъла ме изненада, като зави наляво, а не към Мейн. Хубаво
Сякаш ме беше чула, Джули се появи, следвана от мъж с тъмен ан
разчиташе на „Гранада", Бренън, но къде отива тя? Джули си пропра
цуг с надпис „Университет на Монреал" на гърдите. Носеше книж
вяше решително път през тълпата, без да обръща внимание на под-
на торба под мишница.
256
257
Пулсът ми се ускори още повече. Той ли е? Това ли е лицето от
не паднат. Махни само една и всички ще се срутят. На табелата и пи
камерата над банкомата? Беглецът от улица „Берже"? Напрегнах се
шеше, че се казва, Дьо Сен Витюс" и предлага СТАИ ЗА ТУРИСТИ.
да видя чертите на мъжа, но бе прекалено тъмно, а и той бе много да
Има си хас!
лече. Щях ли да разпозная Сен Жак даже и да го видех по-добре? Съмни
Тук ли живееше той или ползваха мястото само за срещи? Отно
телно. Снимката бе твърде размазана, а мъжът в апартамента - пре
во зачаках.
калено бърз.
Огледах се къде мога да се скрия. Пак забелязах нещо като про
Двамата гледаха право напред и не се докосваха, нито говореха.
ход в далечния край на улицата. Прекосих и се уверих в съществува
Изминаха пътя, по който бяхме дошли с Джули, само че на „Сент Кат
нето му. Вече имах опит. Или късмет.
рин" се отклониха и продължиха на юг, вместо да завият на запад. За
Поех си дъх и се плъзнах в мрака. Почувствах се, все едно се пъхам
виха още няколко пъти, криволичейки из улички със западнали
в кофа за боклук. Въздухът бе топъл и тежък, миришеше на урина и
апартаменти и изоставени офиси, пресечки, които бяха тъмни и от
развалена храна.
кровено недружелюбни.
Стоях в тясното пространство и прехвърлях тежестга си от крак
Следях ги на половин пресечка разстояние, като внимавах да не вди
на крак. Заради паяците и хлебарките, които бях видяла на предиш
гам никакъв шум, за да не ме забележат. Нямаше къде да се прикрия.
ното място, не смеех да се облегна на стената. Не можеше да става и
Ако се обърнеха и ме видеха, нямаше да имам никакво извинение: ня
дума за сядане.
маше витрини, които уж да разглеждам, нито вход, в който да вляза,
Времето се влачеше. Очите ми не се отделяха от „Сен Витюс", но
нищо, зад което да се скрия, реално или измислено. Единствената ми
мислите ми бяха на светлинни години оттам. Мислех за Кейти. За Габи.
възможност бе да продължа да крача с надеждата да стигна до пресеч
За свети Вит. Кой всъщност беше той? Как ли би се почувствал, ако
ка, преди Джули да ме разпознае. Изобщо не погледнаха назад.
знаеше, че тази дупка е кръстена в негова чест? Не се ли наричаше така
Проправяхме си път през плетеницата от улички и алеи, всяка по-
някаква болест? Или онова беше Сент Елмо?
празна и безлюдна от предишната. Продължиха да вървят и изчезна