Выбрать главу

Замислих се за Сен Жак. Снимката от банкомата бе толкова неясна,

ха зад един ъгъл. Ускорих крачка, изплашена, че ще ги изгубя в крат­

че чертите на лицето му изобщо не се различаваха. Старецът бе прав.

кото време, през което не ги виждах.

И майка му не би го познала от тази снимка. Освен това може би вече

Страхът ми се оказа оправдан. Когато завих зад ъгъла, бяха изче­

бе променил прическата си или си бе пуснал брада, или пък носеше

знали. Улицата бе тиха и пуста.

очила.

По дяволите!

Никой не влизаше и не излизаше от „Сен Витюс". Опитах се да не

Огледах сградите от двете страни, обходих с поглед всяка стълба,

си представям какво става вътре в една от стаите. Надявах се мъжът

всеки вход. Нищо. Нито следа от тях.

да свърши бързо. Много умно, Бренън.

По дяволите!

В тясната ми ниша не се чувстваше никакъв полъх, а тухлените сте­

Втурнах се по тротоара, вбесена на себе си, че ги бях изгубила. Бях

ни от двете страни задържаха жегата от деня. Изпотих се и блузата

на около половината път до следващата пресечка, когато една врата

залепна за кожата ми. Косата ми бе влажна и разрошена, от време на

се отвори и клиентът на Джули излезе на ръждясал железен балкон

време капки пот се стичаха по лицето и врата ми.

вдясно на пет-шест метра пред мен. Беше на нивото на раменете ми,

Пристъпвах от крак на крак, гледах и мислех. Въздухът бе засти­

с гръб към мен, но анцугът изглеждаше съшият. Замръзнах, неспособ­

нал. Небето просветваше и громолеше тихо. Небесен тътен, нищо по­

на да измисля какво да направя.

вече. Понякога някоя кола осветяваше улицата, после отминаваше и

Мъжът се изплю от балкона. Изтри уста с опакото на ръката си и

всичко пак потъваше в мрак.

се прибра вътре, без да ме забележи.

Горещината, вонята и тясното пространство започваха да ме из­

Стоях като закована, с омекнали крака.

нервят. Усещах тъпа болка между очите, започваше леко да ми се гади.

„Страхотно, Бренън. Панирай се и провали всичко! Защо не свет­

Трябваше да се разсея. Опитах да приклекна.

неш с някой прожектор или не пуснеш една полицейска сирена?"

Внезапно насреща ми се появи фигура. Мислите ми се втурнаха

в милион различни посоки. Дали проходът зад мен бе отворен? Глу­

Сградата, в която бяха влезли, бе в редица от залепени една за дру­

пачка! Не бях проверила дали разполагам с път за бягство.

га къщи. Изглеждаха така, сякаш имаха нужда да се подкрепят, за да

258

259

Мъжът приближи и се засуети с нещо на кръста си. Погледнах към

За трети път през последните часове си проправях път през лаби­

другия край на нишата, но там цареше непрогледна тъмнина. Бях в ка­

ринта от неосветени улички, без да се приближавам прекалено до пляч­

пан!

ката си. Молех се да не спре в още някой бар. Нямаше да понеса ново

Последва нещо като физически експеримент за сблъсъка и привлича­

чакане, скрита в нжой тъмен проход.

нето на две равни сили. Изправих се рязко, но се олюлях на изтръпна­

Тревогите ми се оказаха напразни. След като се провря като змия

лите си крака. Мъжът залитна назад с шокирано изражение на лице­

през плетеницата от улички и странични алеи, мъжът зави за после­

то. Видях, че е азиатец, макар че само очите и зъбите му проблесна­

ден път и влезе право в една сива каменна къща. Приличаше на сто­

ха в сенките.

тици други, край които бях минала тази вечер, но не бе тожова зане­

Притиснах се към стената, за да не падна и да се прикрия. Той ме

марена, камъните й не бяха тожова мръсни, а ръждясалите стъпала

изгледа недоумяващо, поклати озадачено глава и побягна надолу по

пред входа не се нуждаеха толкова спешно от боядисване.

улицата, като в движение запаса ризата и вдигна ципа на панталона

Мъжът бързо изкачи стъпалата, като крачките му върху метала ряз­

си.

ко отекнаха в тишината, после изчезна зад врата, украсена с дърво­

Известно време останах неподвижна, докато пулсът ми се норма­

резба. Почти веднага на втория етаж светна лампа и се видяха открех­

лизира.

нат прозорец и спуснати завеси. Из стаята се движеше сянка, скрита

Пияница, който е искал само да се изпикае. Отиде си.

зад посивялото дантелено перде.

Ами ако се бе появил Сен Жак?

Пресжох улицата и зачаках. Този път нямаше никакви проходи и

Защо не си осигури път за бягство? Глупачка! Така ще те убият.

алеи.

Беше просто един пияница.

Известно време фигурата се движи напред-назад, после изчезна.