Върви си у дома! Джей Ес с прав. Остави това на полицаите.
Чаках.
Те няма да се справят.
Той е, Бренън. Ей там.
Това не е твой проблем.
Може да е дошъл на гости на някого. Или да минава да остави нещо.
Но Габи е моя отговорност.
Пипна го. Тръгвай.
Тя сигурно е в Сент Адел.
Погледнах часовника си - единайсет и двайсет. Беше рано. Още
Леко успокоена, поднових наблюдението си. Пак се замислих за
десет минути.
свети Вит. Танцът на свети Вит. Точно така. Бил е широко разпростра
Не се наложи да чакам дълго. Фигурата се появи отново, отвори
нен през шестнайсети век. Хората ставали нервни и раздразнителни,
а после крайниците им започвали да се тресат. Смятали го за форма
напълно прозореца и пак изчезна. Лампата в стаята изгасна. Време за
на истерия и го приписали на светеца.
спане!
Замислих се за градовете, които исках да посетя. Абилийн. Бан
Постоях още пет минути, за да се уверя, че никой няма да излезе
кок. Читагонг. Винаги ми е харесвало това име. Читагонг. Може би
от сградата, после рептих, че не ми трябват повече проверки. Оттук
ще отида и в Бангладеш. Бях стигнала до буквата Д от списъка, ко
нататък Райън и момчетата можеха да поемат нещата в свои ръце.
гато Джули излезе от „Сен Витюс" и спокойно тръгна по улицата. Оста
Записах адреса и тръгнах към колата си с надеждата да успея да
нах на мястото си. Тя вече не ме интересуваше.
я намеря.
Не се наложи да чакам дълго. Мъжьт също си тръгна.
Часовникът на таблото в купето показваше полунощ, когато пар
Дадох му половин пресечка преднина, после поех след него. Дви
кирах в гаража. Имах напредък. Бях се прибрала преди изгрев-слънце.
женията му ми напомняха за плъх. Крачеше бързо, с превити раме
Отначало не долових шума. Прекосих гаража и тъкмо вадех клю
не, сведена глава, притиснал торбата към гърдите си. Докато го след
ча си, когато съзнанието ми най-после го регистрира. Замрях непо
вах, сравних фигурата пред мен с онази, която бях видяла да изска
движно и се ослушах. Високото писукане се чуваше зад мен, близо до
ча от стаята на улица „Берже". Ако не ме лъжеше паметта, двамата
вратата на гаража.
мъже не си приличаха, но Сен Жак бе прекалено бърз и появата му
Тръгнах в тази посока, опитвайки се да открия източника, и чух
- съвсем неочаквана. Може и да беше съшият човек, но предния път
ясно резкия пулсиращ ритъм на звука. Приближих се и разбрах, че идва
просто не бях успяла да го видя добре. Мъжът пред мен определено
от вратата вдясно на гаража. Въпреки че изглеждаше затворена, ключът
не се движеше тожова бързо.
не бе завъртян напълно и бе активирал алармата.
260
261
Бутнах я, после дръпнах и резето. Звукът спря рязко и гаражът по
усещане за смисъла й. Знаех, че не мога да скърбя за човешкото съще
тъна в тишина. Трябваше да кажа на Уинстън да оправи бравата.
ство, което е бил всеки от труповете, с които се занимавах. Това не
В апартамента бе хладно и освежително след часовете, прекара
съмнено щеше да изпразни емоционалния ми резервоар. Задължител
ни в горещи мръсни скривалища. Няколко минути останах неподвиж
но е да проявявам известна професионална дистанцираност, за да мога
на в антрето, наслаждавайки се на усещането от свежия въздух по сго-
да върша работата си, но не и до степента да изоставя всякакво чув
рещената ми кожа. Бърди се погали в краката ми, изви гръб и измърка
ство.
вместо поздрав. Погледнах го. Меката му бяла козина залепна за пот
Смъртта на тези жени бе събудила нещо у мен. Болеше ме зара
ните ми крака. Погалих го по главата, нахраних го и проверих дали
ди техния страх, заради божата и безпомощността им пред лицето на
има записани съобщения на телефонния секретар. Само едно - някой
лудостта. Чувствах гняв и ярост и нужда да открия животното, отго
бе затворил, без да каже нищо. Тръгнах към душа.
ворно за това кръвопролитие. Скърбях заради тези жени и реакция
Докато се насапунисвах отново и отново, прехвърлих мислено съби
та ми към тяхната смърт бе като пъпна връв към моите собствени чув
тията от вечерта. Какво бях постигнала? Сега знаех къде живее откаче
ства. Към моята човечност и вярата ми в живота. Чувствах и бях бла
ният клиент на Джули. Поне бях предположила, че е той, тъй като днес
годарна за тези чувства.
бе четвъртък. И какво? Възможно бе този тип да няма нищо общо с
Ето защо бях лично засегната. Затова нямаше да се спра. Затова
убийствата.
щях да обикалям манастири и гори, и барове, и забутани улички. Щях