Выбрать главу

верка. Но засега ще действаме дискретно. А и не можем да получим

Бзззз.

заповед за арест, ако не разполагаме с нещо повече. - Обърна се към

- Предлагам да приберем това копеле. - Кетърлинг.

Шарбоно: - Мишел?

- По какво обвинение? - Райън.

Шарбоно кимна. Обсъдихме още някожо въпроса, събрахме си не­

Бзззз.

щата и се разделихме.

- Можем да отидем да го преслушаме, да видим как ще се държи,

ако го притиснем. - Шарбоно.

Безброй пъти, когато обръщах поглед назад към това събрание, не­

- Ако е нашият човек, това може да го подплаши. Последното нещо,

изменно се питах дали бих могла да променя последвалите събития.

което искаме, е той да се паникьоса и да напусне града. - Русо.

Защо не обясних кожо силно се тревожа за Габи? Видът на Клодел

- Не, последното, което искаме, е той да напъха нжой пластмасов

ли сломи решителността ми? Нима жертвах непреклонността си от пред­

Исус в утробата на друга жена. - Бертран.

ната вечер пред олтара на професионалната предпазливост? Напра­

- Този може да е просто нжой безобиден чекиджия.

вих ли компромис с оцеляването на Габи, за да не рискувам профе­

- Или пък си пада по еротично бельо.

сионалните си позиции? Щеше ли да има разлика, ако веднага бе за­

Бзззз.

почнало всеобщо издирване?

Отново и отново повтаряхме едно и също, движейки се на зигзаг

Онази вечер си отидох у дома й си стоплих замразена вечеря, коя­

от френски на английски.

то да изям пред телевизора. Пържола по шведски, докожото си спом­

Бзззз.

ням. Когато микровълновата фурна изсвири, извадих тавичката и сва­

Тогава Шарбоно попита:

лих фолиото.

- Точно кожо непредвидима е Габи?

Постоях мажо, загледана в синтетичния сос върху синтетичното

Поколебах се. На дневна светлина нещата изглеждаха по-различ­

картофено пюре, а чувството за самота и отчаяние ме връхлетя с не­

но. Бях изпратила тези мъже на едно преследване и още не знаехме

поносима сила. Можех да изям това и да прекарам още една вечер, опит­

дали тогава не бяха гонили вятъра.

вайки да прогоня демоните си, в компанията на котарака и телевизион­

Клодел ме погледна. Очите му бяха студени като на влечуго и от

ните комедии. А можех да бъда диригент и на тазвечерното представ­

тях ме присви стомахът. Този мъж ме презираше, искаше да ме уни­

ление.

щожи.

Дяволите да го вземат! Маестро?...

И тогава направих нещо, което никога няма да мога да променя.

Изхвърлих вечерята на боклука и отидох до „Ше Кацура" на ули­

Може би дълбоко в себе си смятах, че всъщност нищо лошо няма да

ца „Дьо ла Монтан", където се поглезих със суши и си побъбрих праз-

264

265

ни приказки с един търговец от Съдбъри. После отклоних поканите

на третия рожден ден на Кейти. Обляно в сълзи, когато ми каза, че брат

му и отидох на късна прожекция на „Цар Лъв" в „Льо Фобур".

й се е самоубил.

Беше десет и четирийсет, когато излязох от залата и взех

Къщата наоколо бе съвсем тиха, сжаш Вселената бе замряла. И

асансьора до основното ниво. Миниатюрният търговски център беше

тогава ме обзе ужасяваща увереност.

пуст, търговците ги нямаше, а щандовете им бяха запечатани. Подми­

Това не беше блъф. О, боже, о, боже, милата ми Габи! Ужасно, ужас­

нах пекарницата, щанда за замразено кисело мляко и японската заку­

но съжалявам.

свалня, опразнили рафтовете си и барикадирани зад спуснати решет­

Райън вдигна на третото иззвъняване.

ки. Ножове и триони висяха на спретнати редици зад разчистените вит­

- Той е пипнал Габи - прошегшах аз, стиснала с всичка сила слу­

рини на месаря.

шалката. Гласът ми не трепереше благодарение на цялата сила на во­

Филмът бе точно такъв, от какъвто имах нужда. Пеещи хиени, от­

лята ми.

сечеш африкански ритми и едно малко влюбено лъвче успяха да от­

Не можах да го заблудя.

влекат мислите ми от убийствата.

- Кой? - попита, долавяйки дълбокия ужас, и се насочи направо

Добре оркестрирано, Бренън. Хакуна Матата.

към същината.

Пресякох „Сент Катрин" и тръгнах към дома си. Още бе горещо

- Не знам.

и влажно.

- Къде са?

Видях плика веднага щом подминах антрето и завих по моя кори­

- Не... не знам.

дор. Беше пъхнат между месинговата топка и рамката на вратата. В

Чух как прокарва ръка през лицето си.

първия момент помислих, че е от Уинстън. Може би трябваше да по­

- Какво си научила?

прави нещо и се канеше да спре тока или водата. Не. Той щеше да за­

Изслуша ме, без да ме прекъсва.