Выбрать главу

качи съобщение. Оплакване заради Бърди? Бележка от Габи?

- По дяволите!

Всъщност изобщо не беше бележка. В плика имаше две неща, кои­

Пауза.

то сега лежаха върху масата, мълчаливи и страховити. Взирах се в тях

с разтуптяно сърце и треперещи ръце, знаех, но отказвах да приема

- Добре. Ще взема картата, за да определим местоположението,

какво означават.

после ще изпратим там екип.

В плика имаше пластмасова карта за самоличност. Името на Габи,

- И аз мога да занеса картата - предложих.

датата на раждане и номерът на социалната осигуровка бяха напеча­

- Мисля, че не трябва да излизаш. Веднага ще изпратя патрулна

тани под червения залез от лявата страна на картата. Снимката й бе

кола пред апартамента ти.

горе вдясно, с пусната коса и сребърни обици на ушите.

- Не аз съм в опасност - възразих. - Този негодник е пипнал Габи!

Другият предмет беше квадрат, изрязан от едромащабна карта на

Сигурно вече я е убил!

града. Картата бе на френски и показваше улици и зелени площи с мъчи­

Привидното ми спокойствие рухваше. Мъчех се да овладея тре­

телно познатия цветови код. Потърсих имена, които да ми подскажат

перенето на ръцете си.

кой е кварталът. „Сент Елен". „Бошан". „Шанплен". Не познавах тези

- Бренън, много се тревожа за приятежата ти. Ще направя всич­

улици. Можеше да са както в Монреал, така и в куп други градове. Не

ко възможно да й помогна. Повярвай ми. Но трябва да мислиш с гла­

живеех в Квебек от толкова отдавна, че да разбера. На картата не се

вата си. Ако този психопат е откраднал само чантата й, може би тя е

виждаха магистрали или нещо друго, което да разпозная. Освен едно.

добре, където и да е. Ако Габи е в ръцете му и той ни показва къде

Голям черен X покриваше центъра на картата.

да я открием, значи ще я остави в такова състояние, в каквото иска да

Взирах се като вцепенена в хикса. Ужасни образи изплуваха в гла­

я намерим. Този факт не можем да го променим. Междувременно ня­

вата ми, но аз ги прогоних, отричайки единствения приемлив извод.

кой е сложил бележка на вратата ти, Бренън. Този кучи син е влизал

Това беше блъф. Нещо като черепа в градината ми. Маниакът си иг­

в твоята сграда. Познава колата ти. Ако това е убиецът, той няма да

раеше с мен. Искаше да види докожо може да ме изплаши.

се поколебае да те прибави към списъка на жертвите си. Уважение­

Не знам кожо дълго се взирах в лицето на Габи и си го спомнях

то към живота не е сред чертите на характера му, а изглежда, че в мо­

на други места и в други моменти. Щастливо лице с клоунска шапка

мента е насочил вниманието си към теб.

Имаше право.

266

267

- Ще изпратя някой и при онзи мъж, когото си проследила.

гърда, напъхана между побелели устни. Мъртва маймуна. Статуетка.

Проговорих бавно и тихо:

Домакински вакуум. Нож.

- Нека ми се обадят веднага щом определят местоположението на

Не можех да престана. Произведох цял филм за смъртта, измъчва­

картата.

на от мисълта, че и Габи вече участва в него. Мракът започваше да

-Брен...

изтънява, когато станах да се облека.

- Това проблем ли е? - Не толкова тихо.

Не мислех рационално и го осъзнавах, но Райън усещаше надига­

щата се у мен истерия.

34.

- Н е .

Той дойде за плика към полунощ и криминолозите ми се обадиха

Слънцето едва се бе подало над хоризонта, когато открихме тяло­

час по-късно. Намерили отпечатък върху картата - моя. Хиксът бил

то на Габи. Марго отиде право при него, без изобщо да се колебае, ко­

върху изоставен парцел в Сен Ламбер. След час Райън ми се обади

гато я пуснаха от вътрешната страна на оградата. Подуши за момент,

отново. Патрулна кола проверила парцела и околните сгради. Нищо.

после се втурна през гористия парцел, а червеникавият изгрев обаг­

Уредил повторна проверка сутринта. С кучета.

ряше козината й и праха около краката й.

- В колко часа утре? - Гласът ми трепереше, а мъката ми за Габи

Гробът бе скрит в основата на полуразрушена къща. Беше плитък,

вече бе непоносима.

изкопан и запълнен набързо. Типично. Но убиецът бе добавил нещо

- Ще се уговоря за седем.

лично, очертавайки гроба с грижливо оформен овал от тухли.

- Шест.

Сега тялото й лежеше на земята, опаковано в чувал за трупове. Бях­

- Шест. Искаш ли да те закарам?

ме оградили мястото с магарета за рязане на дърва и жълта лента, но

- Благодаря.

това всъщност не бе необходимо. Ранният час и оградата бяха достатъ­

Той се поколеба.

чни като охрана. Не се появиха зяпачи, докато изравяхме трупа и из­