- Може тя да е добре.
пълнявахме неприятните, но задължителни процедури.
-Да.
Седях в една полицейска кола и пиех студено кафе от стиропоре-
Преминах през обичайните си действия преди лягане въпреки уве
на чаша. Радиото пращеше и край мен се разгръщаха обичайните дей
реността си, че няма да мога да заспя. Зъби. Лице. Лосион за ръце. Нощ
ствия. Бях дошла да върша работата си, да действам като професио
ница. После закрачих от стая в стая, като се опитвах да не мисля за
налист, но открих, че не мога да се справя. Щеше да се наложи дру
жените по таблата в залата на специалния отряд. Снимки от место-
гите да се оправят сами. Може би по-късно мозъкът ми щеше да прие
престъпления. Описания на аутопсии. Габи.
ме съобщенията, които в момента отхвърляше. Засега и тялото, и мозъ
Оправих една изкривена картина, преместих ваза, вдигнах някак
кът ми бяха вцепенени. Не исках да я видя в изкопа, да си представя
во боклуче от килима. Стана ми студено, направих си чаша чай и на
отново как мраморното подуто тяло се появява изпод пръстта.
малих климатика. След няколко минути пак го засилих. Бърди се от
Идентифицирах тялото, после Райън пое нещата в свои ръце. Гле
тегли в спалнята, отегчен от безцелните ми движения, но аз не можех
дах го как се съветва с Пиер Жилбер. Поговориха малко, след това
да се спра. Чувството за безпомощност в лицето на надвисналия ужас
Андрю се обърна и тръгна към мен.
бе непоносимо.
Повдигна крачолите на панталона си и клекна до отворената вра
Към два се изтегнах на канапето, затворих очи и опитах да се от
та на колата, опрял ръка на облегалката. Въпреки че още бе сутрин,
пусна. Вслушах се в звуците на нощта. Някакъв компресор. Линей
температурата вече бе двайсет и седем градуса и косата и подмишни-
ка. Стъпки на горния етаж. Вода, стичаща се по тръба. Скърцане на
ците му бяха мокри от пот.
дърво. Улягане на стени.
- Съжалявам - каза той.
Съзнанието ми превключи на визуален режим. Започнаха да из
Кимнах.
плуват образи, да се преобръщат и въртят като в сън. Видях карира
- Знам колко е тежко.
ния пуловер на Шантал Тротие. Разпорения корем на Моризет Шан
Не. Не знаеш.
пу. Разложената глава на Изабел Ганьон. Отсечена ръка. Отрязана
- Тялото не е много зле, което е изненадващо при тази жега.
268
269
- Не знаем от колко време е тук.
- Н е .
-Да.
- Защо е сложил тухлите?
Той се пресегна и хвана ръката ми. Дланта му остави малка влаж
- Никога няма да разбера как мислят тези изроди.
на следа върху облегалката на вратата.
- Този тип ни дразни, нали? Искал е да я намерим и да ни изтъкне
-Нищо не... ;
нещо. В ръкавицата няма да има отпечатъци.
- Открихте ли нещо?
Той премълча.
- Почти нищо.
- Този път е различно, нали, Райън?
- Никакви отпечатъци, никакви следи от гуми, нищо в цялото това
-Да.
шибано поле?
Горещината в колата залепваше като меласа по кожата ми. Слязох
Той поклати глава.
и вдигнах косата си, за да усетя лекия бриз по врата си. Въздухът не
- Ами върху тухлите? - Знаех, че е глупав въпрос още докато го
помръдваше. Видях как завързват тялото към носижата с черни каиш
задавах.
ки, преди да го пъхнат в микробуса. Усетих, че в гърдите ми се нади
Очите му не се отделяха от моите.
га ридание, и се опитах да го сподавя.
- А в дупката?
- Възможно ли е било да я спася, Райън?
- Имаше едно нещо, Темп. Върху гърдите й. - Райън се поколе
- Дали нжой от нас е можел да я спаси? Не знам. - Той въздъхна
ба за момент. - Хирургическа ръкавица.
дълбоко и присви очи срещу слънцето. - Преди седмици може би. Но
- Колко немарливо от негова страна. Той никога не оставя нищо.
Може вътре да има отпечатъци. - Борех се да не загубя контрол над
вчера или онзи ден - едва ли. - Обърна се и пак закова поглед върху
себе си. - Нещо друго?
мен. - Само знам, че ще пипнем този кучи син. С него е свършено.
- Не мисля, че е била убита тук, Темп. Вероятно е била докарана
Забелязах Клодел да върви към нас, носеше найлонова торба за ве
от друго място.
ществени доказателства. „Само да ми каже и дума - и ще му откъсна
- Каква е тази постройка?
проклетите устни", обещах си. Бях готова да го направя.
- Таверна, затворена от години. Имотът бил продаден, сградата-
- Много съжалявам - измърмори той, като избягваше погледа ми.
съборена, после купувачът фалирал. Парцелът стои така от шест го
После каза на Райън: - Почти свършихме тук.