дини.
Андрю повдигна вежди. Клодел му направи с глава знак „ела на
- Чия собственост е?
страна".
- За името ли питаш?
Пулсът ми се ускори.
- Да, за името - изръмжах аз.
- Какво? Какво намерихте? - Райън постави ръце върху рамене
Той провери в бележника си.
те ми.
- Някой си Бейли.
Погледнах към плика, който Клодел държеше. Видях бледожълта
Видях зад гърба на Райън как двама души вдигат трупа на Габи
хирургическа ръкавица с тъмнокафяви петна по повърхността. От ръка
върху носилка на колела и я откарват към микробуса на коронера.
вицата се подаваше плосък предмет. Правоъгълник. Бял по края. Тъмен
О, Габи! Тожова съжалявам!
навътре. Снимка. Ръцете на Райън стиснаха раменете ми. Погледнах
- Да ти донеса ли нещо? - Сините очи изучаваха лицето ми.
го въпросително, ала вече се боях от отговора.
- Какво?
- После.
- Да ти донеса ли нещо за пиене? Или за ядене? Искаш ли да си
отидеш вкъщи?
- Дайте да видя! - Протегнах трепереща ръка.
Да. И никога да не се върна.
Клодел се поколеба, но протегна торбижата. Взех я, стиснах еди
- Не. Добре съм.
ния пръст на ръкавицата през найлона и я изтупах леко, докато сним
Чак сега забелязах, че е поставил ръката си върху моята. Пръсти
ката се показа. Обърнах я и погледнах.
те му бяха тънки, но самата длан бе широка и ъгловата. Около кокал-
Две фигури, прегърнати, с развени коси, зад тях се разбиват вълни
чето на палеца му се извиваше полукръг.
те на океана. Скова ме страх: Дишането ми се учести. Спокойно. За
- Не е била осакатена.
пази спокойствие!
270
271
Мъртъл Бийч - 1992 г. Аз. Кейти. Негодникът бе заровил сним
жехме по празни улици и пристигнахме пред къщата на заподозрения
ката на дъщеря ми заедно с убитата ми приятелка.
за по-малко от двайсет минути. Когато завихме зад ъгъла, видях Берт
Никой не проговори. Видях, че Шарбоно се приближава откъм гро
ран, Шарбоно и Клодел в една необозначена кола, зад която бе пар
ба. Дойде при нас и погледна Райън, който му кимна. Тримата мъже
киран автомобилът на Бертран. Криминолозите бяха на края на пре
стояха мълчаливо. Никой не знаеше какво да направи, какво да каже.
сечката, Жилбер зад волана, лаборантът - до него, свалил изцяло про
Не можех да им помогна. Мишел наруши мълчанието:
зореца си.
- Да пипнем този кучи син!
Тримата детективи слязоха от колата, когато тръгнахме към тях.
- Имаш ли заповед за арест? - Райън.
Улицата бе такава, каквато я помнех, въпреки че на дневна светлина
- Бертран ще ни чака. Издали са я веднага щом намерихме... тя
изглеждаше още по-обикновена и западнала, отколкото в мрака. Ри
лото. - Погледна ме за миг, после извърна глава.
зата ми бе залепнала за гърба от пот.
- Нашият човек там ли е сега?
- Къде е подкреплението? - попита Райън вместо поздрав.
- Никой не е влизал или излизал, откакто наблюдаваме мястото.
- Заобиколиха отзад. - Шарбоно.
Не мисля, че трябва да чакаме.
- Той вътре ли е?
-Да-
- Никакви признаци на живот, откакто патрулната кола е пристиг
Андрю се обърна към мен:
нала в полунощ. Може би спи.
- Съдия Тесие прие, че има доказателства за евентуален извърши
- Има ли заден вход?
тел и подписа заповедта тази сутрин, така че ще арестуваме мъжа, ко
Шарбоно кимна:
гото си проследила в четвъртък вечер. Ще те закарам...
- Под наблюдение е през цялата нощ. Имаме коли в двата края на
- В никакъв случай, Райън. Идвам с вас.
улицата и една на „Мартино". - Той посочи с палец към отсрещната
- Бре...
страна на улицата. - Ако любовникът е там, няма как да се измъкне.
- В случай че си забравил, току-що идентифицирах най-добрата
Останахме неподвижни още минута, колкото да преценим сграда
си приятелка. Тя е държала снимка, на която сме двете с дъщеря ми.
та, както бихме сторили с евентуален противник, и се подготвихме за
Може да е бил този негодник или някой друг психопат, който я е убил,
нападение и арест. Две чернокожи момчета се появиха иззад ъгъла и
но аз ще го намеря и ще направя всичко, за да му почерня живота. Ще
тръгнаха по улицата, а от касетофона им загърмя рап.
го открия и ще го арестувам с вас или без вас, момчета. - Размахвах
Видяхме как момчетата влязоха в една съседна сграда и рапът утих
пръст във въздуха като хидравличен пистолет. - Ще дойда, така че да
на, когато затвориха вратата зад себе си. Райън погледна нагоре и на
вървим!
долу, а после към нас.
Очите ми горяха и дишах тежко. Не плачи! Да не си посмяла да пла