- Познаваш ли господин Танге?
274
275
Матио кимна.
- Той страшно ще се ядоса, ако направите нещо лошо - каза Ма
- Той от колко време живее тук?
тио.
Свиване на рамене.
- Много е важно да потърсим едно нещо в апартамента на госпо
- Баба ти кога ще се върне?
дин Танге - обясни Андрю.
- Тя чисти у разни хора. - Пауза. - В събота... - Матио погледна
- Няма да му хареса, ако разбиете вратата му.
към тавана и прехапа долната си устна. Изчезна в апартамента и се
Клекнах до Райън.
появи отново след по-малко от минута. - В три и половина.
- Матио, рибките на господин Танге във вашия апартамент ли са?
- Добре - каза Райън и се изправи. Прошепна ми с напрегнат глас:
Поклащане на глава.
- Онзи негодник може да е вътре, а тук имаме само дете.
- Имаш ли ключ за апартамента на господин Танге?
Матио гледаше като котка, която дебне плъх, без да отделя очи от
Матио кимна.
лицето на Райън.
- Ще ни отвориш ли?
- Господин Танге не е тук.
- Н е .
- Сигурен ли си? - Андрю пак се наведе.
-Защо?
- Той замина.
- Не мога да излизам, когато баба я няма.
-Къде?
- Правилно, Матио. Баба иска да си стоиш вкъщи, защото мисли,
Ново свиване на раменете. Малък пръст избута очилата на място
че така е по-безопасно за теб. Наистина е така и ти си добро момче,
то им.
че я слушаш.
- Откъде знаеш, че го няма?
Пак грейна широката усмивка.
- Храня рибките му. - Усмивка, широка колкото Мисисипи, грей
- Ще може ли да ни дадеш ключа, Матио, само за няколко мину
на на лицето му. - Той има тетри, ангелски риби и бели облаци. - Из
ти? Става дума за много важна полицейска работа и ти си прав, че не
ползваше английските имена на рибите. - Фантастични са!
трябва да разбиваме вратата.
- Кога ще се върне господин Танге?
- Мисля, че така става - каза той. - Защото сте полицаи.
Свиване на рамене.
Детето изтича някъде и се върна с ключа. Стисна устни и ме по
- Баба записала ли е това на календара? - попитах аз.
гледна право в очите, докато ми го подаваше през процепа.
Детето ме погледна изненадано, после пак изчезна.
- Не разбивайте вратата на господин Танге.
- Какъв календар? - вдигна глава Райън.
- Ще внимаваме много.
- Сигурно имат календар. Той отиде да провери нещо, когато не
- И не влизайте в кухнята. Забранено е. Не трябва никога да се вли
беше сигурен кога ще се върне днес баба му.
за в кухнята.
Матио се върна.
- Ти затвори вратата и стой вътре, Матио. Когато свършим, ще ти
- Н е .
почукам. Не отваряй вратата, докато не ме чуеш да чукам.
Малкото личице кимна сериозно, после изчезна.
Райън се изправи.
Върнахме се при Бертран, който пак почука и извика. Последва не
- Сега какво?
ловка пауза, накрая Райън кимна и аз пъхнах ключа в ключалката.
- Ако е прав, можем да влезем и да претърсим. Знаем името и ще
Вратата се отвори и се озовахме направо в малка всекидневна, об
открием господин Танге. Може би бабата е наясно къде е отишъл. Ако
заведена в различни нюанси на кафяво. Две от стените бяха изпълне
не, ще го пипнем веднага щом се появи наоколо.
ни от пода до тавана с рафтове, а другите бяха дървени, потъмнели
Андрю погледна Бертран и посочи вратата.
от многобройните слоеве лак. Намачкани червени кадифени завеси ви
Още пет почуквания.
сяха на прозорците, а сивите дантелени пердета под тях не пропуска
Нищо.
ха почти никаква дневна светлина. Застанахме абсолютно неподвиж
- Да я разбием? - предложи Жан.
но, ослушахме се и огледахме сумрачната стая.
- На господин Танге няма да му хареса.:
Единственият звук, който чух, бе слабо неравномерно бръмчене
Всички погледнахме момчето. Райън се наведе за трети път.
- като ток по прекъсната верига. Бззззт. Бззззззт. Бззт. Бзт. Идваше
276
277
откъм двойната врата пред нас вляво. Иначе в апартамента Цареше гроб
триковосини, яркожълти, черно-бели, те се стрелкаха край розово-бе
на тишина.
лите корали и водорасли във всички възможни нюанси на зеленото.
Лош избор на епитет, Бренън.
Гледах като хипнотизирана и усетих как в главата ми се заражда
Огледах се и различих в дълбоките сенки мебелите, които изглеж
някаква мисъл. Опитах се да я насърча. Рибки? За какво ми напомня
даха стари и износени. В средата на стаята имаше дървена маса и сто
ха? Нищо.
лове. До нея доста протъркано и издънено канапе с мексиканско одея
Райън мина край мен и отмести завесата на душа с химикалката си,