Выбрать главу

ло, метнато отгоре. Отсреща бе сложен отрязан дънер, служещ за по­

отвори шкафчето за лекарства, разрови храната и мрежите край ак­

ставка на един „Сони Тринитрон".

вариумите. Като пипаше с носна кърпа, отвори чекмеджетата на скри­

Из стаята имаше още малки дървени масички и шкафчета. Някои

на, после разрови с химикалката си бельото, чорапите, ризите, пуло­

бяха доста хубави, почти като мебелите, които си купувах от битаци­

верите.

те. Съмнявах се тези тук да са находки, купени на сметка, за да бъдат

Забрави рибките, Бренън! Мисълта в главата ми бе неуловима като

реставрирани. Изглеждаха така, сякаш бяха стояли в апартамента от

мехурчетата от бълбукащия кислород в аквариумите, които се нади­

години, пренебрегвани и неоценени от различните наематели, живе­

гаха към повърхността и веднага изчезваха.

ли един след друг.

-Нещо?

Подът бе покрит със стар индийски килим. И с изобилие от сак­

Той поклати глава:

сии с цветя. Навсякъде. Бяха струпани по ъглите, подредени покрай

- Нищо очевидно. Не искам да преча на криминолозите, така че ог­

стените и закачени на куки. Това, което липсваше на наемателя като

леждам съвсем набързо. Да проверим другите стаи и ще извикам Жил-

мебелировка, бе наваксано със зеленина. Цветята висяха от скоби на

бер да поеме нещата. Почти е ясно, че Танге го няма. Ще му заковем

стената, покриваха первазите на прозорците, масичките, шкафчета­

задника, но междувременно можем да проверим какво държи тук.

та и полиците.

В дневната Бертран оглеждаше телевизора.

- Прилича на шибана ботаническа градина - каза Бертран.

- Супермодерен - каза той. - Момчето си пада по техниката.

„И мирише така" - помислих си аз. Въздухът бе пропит от мири­

- Сигурно редовно гледа Жак Ив Кусто - рече Райън разсеяно. Тя­

са на мухъл, листа и мокра пръст.

лото му бе напрегнато, очите му се взираха в сумрака наоколо. Днес

Малко коридорче срещу входа водеше до една-единствена затво­

никой нямаше да ни изненада.

рена врата. Райън ми направи знак да мина зад него по съшия начин,

Отидох при полиците с книги. Разнообразието от теми бе впечат­

както в коридора, после се плъзна по стената с приведени рамене и

ляващо и също като телевизора, книгите изглеждаха нови. Огледах за­

леко приклекнал, притиснал гръб към мазилката. Напредваше бавно

главията. Екология. Ихтиология. Орнитология. Психология. Секс. Мно­

към вратата, спря, после я ритна силно.

го наука, но вкусът на този човек бе доста еклектичен. Будизъм. Сци-

Тя се отвори, блъсна се в стената и се залюля към рамката, накрая

ентология. Археология. Изкуството на маорите. Дърворезби на куа-

спря, полуотворена. Напрегнах се да доловя някакво движение или звук,

киутл*. Самураите. Артефакти от Втората световна война. Каниба­

а сърцето ми биеше в ритъм с неравномерното бръмчене. Бззззззт. Бзт.

лизъм.

Бзт. Бзззт. Туп-туп. Туп-туп-туп. Туп-туп.

По полиците имаше стотици книги с меки корици, включително

Странен блясък се процеждаше през полуотворената врата, при­

съвременна проза, и на френски, и на английски. Видях много от лю­

дружен от тихо бълбукане.

бимите си книги. Вонегьт. Ървинг. Макмъртри. Но повечето бяха кри­

- Намерихме рибките - отбеляза Райън и влезе.

минални романи. Брутални убийци. Маниаци. Жестоки психопати. Без­

Натисна ключа на лампата с химикалката си и стаята се обля в свет­

сърдечни градове. Можех да отгатна какво пише на кориците им, без

лина. Обикновена спалня. Единично легло, кувертюра с индийска щам­

дори да ги погледна. Имаше и цяла полица с документална проза, по­

па. Нощно шкафче, лампа, будилник, спрей за нос. Скрин без огледа­

светена на живота на серийни и масови убийци. Менсън. Бънди. Ра-

ло. Миниатюрна баня в дъното. Един прозорец. Тежки завеси скри­

мирес. Боден.

ваха гледката към тухлена стена.

Единственото необичайно нещо бяха аквариумите, които заема­

* Северноамериканско индианско племе, обитавало района на Британска

ха задната стена. Матио беше прав. Рибките бяха фантастични. Елек-

Колумбия. - Б. р.

278

279

- Мисля, че Танге и Сен Жак са от един и същи читателски клуб

гията" от Сабистън. Има повече помощна литература от библиотека­

- казах аз.

та на медицинския колеж. Май е добре запознат какво представлява

- Този задник сигурно е Сен Жак - възкликна Бертран.

тялото.

- Не, този си мие зъбите - отбеляза Райън.

- Да, и то не отгоре-отгоре. Здравата е задълбал.