- Да, когато е Танге.
Андрю извади радиостанцията си.
- Ако чете наличната литература, интересите му са изключител
- Жилбер може да се качи с хората си. Ще кажа на екипа отзад да
но широки - отбелязах аз. - Владее и двата езика. - Погледнах колек
влезе на първия етаж и да наблюдава за шибания доктор. Не искаме
цията още веднъж. - И е невероятно вманиачен.
да го подплашим, ако се появи. Клодел сигурно вече си е изял нерви
- Сега на какво се правиш, на психоаналитик? - попита ме Жан.
те от яд.
- Виж това.
Райън заговори по радаостанцията. Бертран продължи да оглеж
И двамата дойдоха до мен.
да заглавията зад мен.
- Всички са подредени по тема и по азбучен ред. - Посочих някол
Бзт. Бзззт. Бзззт. Бзт.
ко рафта. - После във всяка категория са поставени по автор, пак по
- Хей, това е по твоята част. - Той извади носна кърпа и издърпа
азбучен ред. И накрая по година на публикуване.
нещо с нея. - Май е само една.
- Не правят ли така всички хора?
Постави единичен том на „Американски антрополог" върху маса
Двамата с Райън погледнахме Бертран. Той очевидно не си пада
та. Юли 1993 г. Нямаше нужда да го отварям. Знаех за една статия в
ше по четенето.
съдържанието му.
- Виж как са подравнени всички книги.
„Страхотен удар. - Така я беше нарекла. - С нея сигурно ще ста
- Подрежда по същия начин и чорапите и гащетата си. Сигурно из
на професор."
ползва прав ъгъл, като ги подравнява на купчинки - отбеляза Андрю.
Статията на Габи. Видът на изданието ме порази като удар през
Той изказа на глас собствените ми мисли.
лицето. Исках веднага да изляза. Да си бъда у дома в някоя слънчева
- Пасва на профила.
събота, да съм в безопасност и никой да не е мъртъв, а приятелката
- Може би просто държи книгите, за да се фука с тях. Иска прия
ми да ми се обади с планове къде да отидем на вечеря.
телите му да го мислят за интелектуалец - предположи Бертран.
Вода. Трябва да се наплискаш със студена вода, Бренън.
- Не мисля, че е така - възразих аз. - Книгите не са прашни. Ос
Политнах към двойната врата и я отворих с крак с мисълта, че там
вен това виж малките жълти отметки. Той не само чете тези книги, но
е кухнята.
и си маркира определени пасажи, за да се върне отново към тях. Да
БЗЗЗЗЗТ. БЗЗЗЗТ. БЗТ. БЗЗЗЗТ. БЗТ.
обърнем внимание на Жилбер и хората му, за да не ги разбъркат. Може
Стаята нямаше прозорец. Електронен часовник вдясно от мен из
да се окажат полезни.
лъчваше мека оранжева светлина. Различих две бели форми и още ня
- Ще им кажа да запечатат книгите, преди да напръскат с праха за
каква бледа повърхност на нивото на кръста ми. Предположих, че са
отпечатъци.
хладилник, печка, мивка. Потърсих с ръка ключа на лампата. По дя
- Още нещо за господин Танге.
волите процедурата! Можеха да разпознаят моите отпечатъци.
Те се взряха в полиците.
Притиснах уста с опакото на ръката си, втурнах се към мивката
- Чете шантави книги - отбеляза Бертран.
и наплисках лицето си със студена вода. Когато се изправих и се объ
- Освен криминалните романи, какво още го интересува? - попи
рнах, Райън стоеше на вратата.
тах аз. - Погледнете на най-горния рафт.
- Добре съм.
Те отново огледаха лавиците.
Из стаята летяха мухи, стреснати от внезапната ми поява.
- По дяволите! - каза Райън. - „Анатомия" от Грей. „Наръчник по
БЗЗЗТ. БЗТ. БЗЗЗЗТ.
практическа анатомия" от Кънингам, „Цветен атлас по човешка ана
- Искаш ли ментова дъвка? - Извади пакетче от джоба си.
томия", „Справочник по анатомична дисекция" „Медицински илюст
- Благодаря. - Взех си една. - От жегата е.
рации на човешкото тяло". Боже, вижте това! „Принципи на хирур-
- Тук е като в пещ.
280
281
Една муха кацна за миг на бузата му.
- Чакай. Телефонът има ли бутон за преизбиране?
- Какво, по дяв... - Той размаха ръце във въздуха. - Какво прави
Той кимна.
този човек тук?
- Натисни го.
Двамата с него ги видяхме едновременно. Два кафяви предмета ле
- Може да попаднем на свещеника му. Или на бабата.
жаха на плота, кръгове от мазнина бяха изцапали хартиените салфет
Райън натисна бутона. Чухме как се избират седемте цифри на но
ки, върху които бяха сложени да съхнат. Мухите кръжаха край тях,
мера, последвани от четири иззвънявания. После заговори един глас
кацаха и политаха нервно и напрегнато. Вляво от тях лежеше хирур
и страхът, който потисках цял ден, направо ме парализира. Имах чув
гическа ръкавица, същата като онази, която бяхме изровили преди мал