- За бога, Бренън, изглеждаш ужасно.
лание да виждам Танге.
- Благодаря. - Увих се отново в одеялото. - Май съм пипнала ня
- Добре. - Устата ми бе пресъхнала, а цялото ми тяло започваше
каква простуда.
да се отпуска. Спокойствие? Не бях се чувствала така от дълго вре
- Да оставим разговора за утре тогава?
ме. - Кейти ще идва - казах с нервен смях. - Затова... затова излизах
- В никакъв случай.
тази вечер.
Той ме изгледа странно, но ме последва, хвърли сакото си на ди
- Дъщеря ти?
вана и седна.
Кимнах.
- Казва се Жан Пиер Танге. На двайсет и осем години. Местен. Из
- Лош момент.
раснал в Шониган. Не се е женил. Няма деца. Има сестра, която жи
- Мислех, че може да открия нещо. Аз... няма значение.
вее в Арканзас. Майка му умряла, когато бил на девет. Изживял го труд
Няколко секунди и двамата мълчахме.
но. Баща му бил мазач, общо взето отгледал сам двете деца. Умрял
- Радвам се, че всичко свърши. - Гневът на Райън се бе изпарил.
при автомобилна катастрофа, когато Танге бил в колежа. Очевидно
Той се изправи. - Искаш ли да се отбия, след като го разпитам? Може
това е било тежък удар за него. Прекъснал учението си, известно вре
да е късно.
ме живял при сестра си, после пътувал из Щатите. Готова ли си да чуеш
Колкото и зле да се чувствах, нямаше да мигна, докато не научех
това? Когато бил в Дикси, бил призован от Бог. Опитал да стане йе
какво е станало. Кой беше Танге? Какво щяха да намерят в хижата?
зуит или нещо такова, но се издънил на интервюто. Очевидно са ре
Там ли бе умряла Габи? А Изабел Ганьон? Грейс Дамас? Или бяха от-
шили, че личността му не е много подходяща за свещеник. Както и да
302
303
е, върнал се в Квебек през осемдесет и осма и успял да продължи уче
- Как е станал импотентен?
нието в колежа. Завършил след около година и половина.
- Съчетание на вродени и травматични фактори. Роден е с един те
- Значи е тук от осемдесет и осма?
стис, после загубил и него при някакъв инцидент по време на футбо
-Да.
лен мач. Гадна история: един от футболистите носел химикалка в джо
- Това означава, че е тук още от времето, когато са били убити Питр
ба си. Забила се в единствената топка на Танге. Дотам със спермато-
и Готие.
генезата.
Райън кимна:
- И затова живее като отшелник?
- И оттогава не се е местил.
- Аха. Може сестра му да е права.
Преглътнах, преди да попитам:
- Донякъде това изяснява отношенията му с проститутките. - Спом
- Какво каза за животните?
них си коментара на Джуъл. И на Джули. - И с всички останали.
- Твърди, че преподава биология. Проверихме го. Казва, че пра
- Не е ли странно, че е избрал учителската професия? - разсъжда
ви колекция, която да използва за нагледен материал в часовете си. По
ваше Райън. - Защо да работи на място, където трябва да общува с
парва труповете и отделя скелетите.
толкова много хора? Ако наистина се е чувствал неадекватен, защо
- Това обяснява книгите по анатомия.
не е избрал нещо по-спокойно, по-уединено? Компютри? Или рабо
- Може би.
та в лаборатория?
- Откъде ги намира?
- Не съм психолог, но може би преподаването е идеално за него.
- Убити животни край пътя.
Там не общува с равнопоставени - т. е. с възрастни. Общува с деца.
- О, боже, Бертран е бил прав. - Представих си го как обикаля но
Нещата са под негов контрол. Класната стая е неговото царство и де
щем по пътищата, събира размазаните трупове и ги влачи вкъщи в чу
цата правят онова, което той им каже. Не могат да му се присмиват
вали. - Някога работил ли е в месарница?
или да го критикуват.
- Не каза. Защо?
- Поне не в лицето.
- Клодел какво е научил от колегите му?
- Може би това е идеалният баланс за него. Задоволява нуждата
- Нищо, което да не знаем. Саможив. Преподава си материала. Ни
си от власт и контрол през деня, подхранва сексуалните си фантазии
кой не го познава добре. А и хората не са били особено щастливи, че
нощем.
ги търсим късно вечерта.
- Най-добрият сценарий. Помисли за воайорството, дори за фи
- Прилича на описанието, което направи бабата.
зическите контакти с децата.
- Сестра му казва, че винаги е бил асоциален. Не помни да е имал
-Да.
приятели. Но тя е девет години по-голяма, няма много спомени от вре
Известно време мълчахме, а очите на Райън обхождаха стаята точ
мето, когато той е бил дете. Все пак ни подхвърли нещо интересно.
но както в апартамента на Танге. Изглеждаше изтощен.
-Да?
- Предполагам, че вече няма нужда да бъда под наблюдение - ка