шума от движението.
325
Ръката ми трепереше, колебаеше се.
Задавих се и облакът мушици пак изплува пред очите ми. Колене
И тогава отново си спомних жените и онова, което бе направил с
те ми се огънаха. Потърсих опора в плота.
тях. Почувствах техния ужас и предсмъртното им отчаяние.
Опитах да дишам по-дълбоко и вдигнах ръце към гърлото си, за
Направи го!
да махна веригата. Почувствах хлъзгава топлина. Дръпнах едната си
Адреналинът изригна в гърдите ми като лава по планински склон.
ръка и я погледнах. А, да. Кървя.
Ако щях да умра, нямаше да го направя като плъх в дупка. Щях да умра
Тръгнах към вратата, мислех за Кейти, исках да повикам помощ,
в бой с врага, с оръжие в ръка. Мислите ми се фокусираха и пак ста
когато един звук ме накара да застина на място. Дрънченето на метал
нах активен участник в собствената си съдба. Стиснах ножа, извих
ни вериги! Стаята проблесна в бяло, после потъна в мрак.
острието нагоре и прецених ъгъла. После замахнах с всичката сила,
Прекалено изтощена да бягам, аз се обърнах. Един тъмен силует
която страхът, отчаянието и желанието за мъст ми даваха.
се движеше мълчаливо към мен.
Острието попадна на кост, плъзна се леко, после се заби в нещо
Чух собствения си глас, видях хиляди искри и черният облак по
меко. Предишният му вик бе слаб в сравнение с това, което се изтръгна
гълна всичко.
от гърлото му сега. Той политна назад, лявата му ръка се отпусна, а
дясната се плъзна по гърлото ми. Краят на веригата падна на пода и
В далечината свиреха сирени. Гласове. Нещо върху гърлото ми.
охлаби смъртоносната си хватка.
Отворих очи и долових светлина и движения.
Усетих тъпа божа по гърлото си, после нещо мокро. Нямаше значе
Кой? Къде? Собствената ми дневна. Спомени. Паника. Помъчих
ние. Исках само да си поема дъх. Вдишвах жадно, докато разхлабвах
се да се изправя.
веригата, и усещах собствената си кръв.
- Внимание. Внимание! Тя се движи.
Зад мен се чу нов писък, пронизителен и див - като смъртен рев
Нечии ръце ме натиснаха внимателно да легна.
на животно. Задъхана и стиснала плота, за да не падна, се обърнах да
После прозвуча познат глас. Неочакван. Като гръм от ясно небе.
погледна.
- Не се движете! Загубили сте много кръв. Линейката ще пристиг
Той се препъваше заднишком из кухнята. Притискаше длан към
не всеки момент.
лицето си и размахваше другата си ръка, за да запази равновесие. Ужас
Клодел.
ни звуци се изтръгваха от гърлото му, блъсна се в отсрещната стена
-Къде?...
и се свлече на пода. Протегнатата ръка остави черна диря по стена
- В безопасност сте. Пипнахме го.
та. Замята глава наляво-надясно, после в гърлото му заклокочи сте-
- Това, което беше останало от него. - Шарбоно.
нание. Ръцете му се отпуснаха и главата му клюмна с притисната към
-Кейти?
гърдите брадижа и очи, вперени в пода.
- Лежи! Имаш рана на гърлото и на врата и като движиш главата
Стоях като замръзнала във внезапно настъпилата тишина, чува
си, започва да кърви. Загубила си много кръв, не искаме да губиш още.
ха се само дрезгавото ми дишане и неговият заглъхващ хленч.
- Дъщеря ми?
Въпреки божата, започвах да виждам нещата край себе си. Мивка
Лицата им се надвесиха над мен. Проблесна светкавица и ги осве
та. Печката. Хладилника, ужасяващо тих. Нещо хлъзгаво под крака
ти до бяло.
та ми.
- Кейти? - Сърцето ми биеше до пръсване. Не можех да дишам.
Взирах се в безжизненото тяло на кухненския под, опънатите кра
- Тя е добре. Няма търпение да те види. При приятели е.
ка, клюмналата глава, гърба, опрян в стената. В сумрака забелязах
- Стига тожова! - Клодел се отдалечи от канапето. - Къде се бави
тъмното петно, което пълзеше от гърдите към лявата му ръка.
линейката?
Светкавица блесна за миг и освети делото ми.
Той отиде в коридора, погледна към нещо на кухненския под, след
Тялото му изглеждаше лъскаво и гладко от синия ластичен спор
това пак към мен със странно изражение на лицето.
тен екип. На главата му бе опъната синьо-червена шапка, която скри
Воят на сирената стана по-силен и изпълни мажата улижа.
ваше косата и превръщаше главата му в равен овал.
После се чу и втора сирена. Видях сини и червени отблясъци през френ
Дръжката на ножа стърчеше от лявото му око. Кръвта струеше по
ския прозорец.
лицето и шията му и зацапваше ластичната материя на гърдите му. Беше
- Сега се отпусни - каза Шарбоно. - Вече са тук. Ще се погрижим