спрял да стене.
за дъщеря ти. Всижо свърши!
326
327
42.
глежда, някой от съседите е оставил входната врата отключена. - Пъхна
палеца си под колана. - Потърсила те в службата, но без резултат. Така
В паметта ми още има известна празнина. Следващите два дни са
че оставила раницата си, за да ти покаже, че е пристигнала, и се оба
там, но са някак замъглени и хаотични, колаж от образи и чувства, кои
дила на приятелката си. Чао, мамо. Смятала да се върне за вечеря, но
то идват и си отиват без някакъв рационален модел.
започнала бурята, така че двете с приятелката й се заседели на суши-
Часовник, чиито цифри са все различни. Болка. Пръсти, които под
на в един бар и пийнали по някожо бири. Опитала да ти се обади, но
ръпват, повдигат клепачите ми. Гласове. През прозореца се редуват
не се свързала. Едва не се побърка, когато пристигна, но успях да я
светлина и тъмнина.
успокоя. Една от полицейските психоложки, които работят с близки
Лица. Клодел под ярката флуоресцентна лампа. Силуетът на Джуъл
на хора, пострадали от насилие, поддържа постоянно връзка с нея и
Танбо на фона на жаркото бяло слънце. Райън на жълтата светлина
следи състоянието й. Някожо човека предложиха да я подслонят, но
на лампата - бавно разгръща някакви Страници.
тя предпочете да остане у приятежата си. Идваше тук всеки ден и оча
В тялото ми имаше достатъчно упойващи да приспят цялата иракс
кваше с нетърпение да дойдеш в съзнание.
ка армия, така че ми е трудно да отделя съня от реалността. Колкото
Въпреки усилията ми, очите ми се напълниха със сълзи на облек
и пъти да опитвам да си възстановя този период от време, не мога да
чение. Получих носна кърпа и мил поглед от Райън. Ръката ми изглеж
подредя образите. Нормалните ми възприятия се възстановиха в петък.
даше странно на фона на зеленото болнично одеяло, сжаш принад
Отворих очи, видях ярка слънчева светлина и една сестра, регулира
лежеше на нжой друг. На китката ми имаше пластмасова гривна. Виж
ща системата, с която вливаха нещо във вените ми. Нещо вляво от мен
дах миниатюрни точици кръв под ноктите си.
тракаше тихо. Обърнах глава и ме прониза остра болка. Тъпо пулси
Още проблясъци на паметта.
ране във врата ми подсказа, че не е добра идея да продължа с движе
-Фортие?
нията.
- По-късно.
Райън седеше на пластмасов стол и въвеждаше нещо в електрон
- Сега! - Божата във врата ми се засилваше.
ния си бележник.
- Беше загубил много кръв, но съвременната медицина го спаси.
- Ще оживея ли? - Думите ми прозвучаха завалено и неясно.
Доколкото разбрах, острието срязало очната ябълка, но после се плъзна
- Боже мой! - Усмивка.
ло в решетъчната кост, без да проникне в черепа. Ще загуби окото си,
Преглътнах и повторих въпроса. Устните ми бяха напукани и по
но синусите му са си наред.
дути.
Сестрата хвана китката ми, притисна върховете на пръстите си към
- Много смешно, Райън.
нея и впери поглед в часовника си.
- Влязъл е в сградата през развалената врата на гаража, после от
- Така казват. - Райън пъхна електронния бележник в джоба на ри
ключил бравата ти с шперц. Нямало никой, така че спокойно прекъснал
зата си, стана и се приближи до леглото. - Сътресение, разрези отдяс
алармената система и електрозахранването. Ти не си забелязала, за
но на врата и в областта на гърлото и значителна загуба на кръв. Трий
щото компютърът ти преминава на UPS*, когато токът спре, а и обик
сет и седем шева, направени внимателно от добър пластичен хирург.
новеният ти телефон не е на ток, само преносимият е включен към за
Прогноза: ще оживее.
хранването. Сигурно е отрязал телефонния кабел точно след послед
Сестрата му хвърли неодобрителен поглед.
ното ти обаждане. Вероятно е бил вътре, когато Кейти е опитала да
- Десет минути - каза тя и излезе.
влезе и е оставила раницата си на входа.
Един спомен проблесна в съзнанието ми и събуди страха въпре
Нов пристъп на страх.
ки пластовете от лекарства.
- Къде е той сега?
-Кейти?
- Тук е. Под въоръжена охрана, Темп. Няма да отиде никъде.
- Спокойно. Ще дойде след малко.
- Сен Жак? - Чух как гласът ми потрепери.
Погледнах го въпросително.
- По-късно.
- Появи се с една приятелка точно преди линейката да те откара.
Имах хиляди въпроси, но беше твърде късно. Пак потъвах в дуп
Някакво момиче, което познава от, ,Макгил". Следобеда дошла до апар