Выбрать главу

лено не може да понесе някаква жена да го залови.

- Всъщност не е разбрал. От твоите въпроси за училището той осъ­

- Но защо Габи? Защо не мен?

знал, че Танге не може да е убиецът. Проверил, научил, че децата са

- Кой знае? Шанс? Време? Може би просто е излязла преди теб.

на училище от осем до три и петнайсет следобед и че Танге е полу­

- Не мисля - отвърнах тихо. - Очевидно е, че ме е следил дълго

чил грамота за редовно присъствие. Не бил пропуснал нито ден, от­

време. Той ли е поставил черепа в двора ми?

както започнал работа, а и в дните, за които си питала, не е имало учи­

Кимане.

лищни празници или ваканции. Освен това узнал и за ръкавиците. Той

- Можел е да изчака и да ме нападне, както е правел с другите.

знаеше, че си без охрана, така че тръгнал насам, за да държи къщата

- Той е просто един болен мозък. - Клодел.

под око, докато уреди връщането на полицейската кола. Дошъл, опи­

- Габи не беше като другите, тя не бе случайна непозната. Фортие

тал да се свърже с теб по телефона и открил, че линията не работи.

е знаел къде живея. Както и че тя е отседнала при мен.

Прескочил градинската врата и видял, че френският прозорец е отклю­

Говорех по-скоро на себе си, отколкото на двамата детективи. Емо­

чен. Вие двамата сте били прекалено заети да танцувате из кухнята,

ционалното напрежение, което се бе натрупвало през последните шест

за да го чуете. Щял да счупи стъклото, но ти явно си отключила, ко­

седмици и което досега овладявах само благодарение на волята си, за­

гато си се опитвала да избягаш.

плашваше да избухне.

Клодел. Моят спасител.

- Направил го е нарочно. Това ненормално копеле е искало да на­

- Да сте научили нещо ново?

уча. Съобщение, също като черепа.

- В колата на Фортие намериха спортен сак с три кучешки каиш­

Бях повишила глас, но не можех да се овладея. Представих си пли­

ка пред вратата. Овала от тухли. Подутото лице на Габи и малките

ки, няколко ловджийски ножа, кутия хирургически ръкавици и дрехи.

сребърни обици. Снимката на дъщеря ми.

Докато Райън ми говореше, приседнал на леглото, аз си събирах

Тънката граница на емоционалното напрежение рухна и седмици­

багажа.

те натрупвана мъка и нерви се изляха.

- Оборудването му.

Болката раздра гърлото ми, но аз продължавах да крещя:

- Да. Сигурен съм, че ще свържем ръкавицата от „Берже" с тази

- Не! Не! Не! Проклет кучи син!

в гроба на Габи и с кутията в колата му.

Чух Райън да казва нещо рязко на Клодел, почувствах дланите му

Представих си го онази вечер, гладък като Спайдърмен, с ръкави­

върху ръцете си, видях сестрата, усетих убождането на иглата.

ци, които проблясват, млечнобели в мрака.

После нищо.

- Обличал е ластичния спортен екип и е слагал ръкавиците вина­

ги когато излизал да играе играта си. Дори когато ходел в „Берже".

Затова не намерихме нищо там. Никакви косми, никакви влакънца, ни­

какви отпечатъци.

- Никаква сперма.

336

337

- А, да. Носел си е и кутия презервативи.

Спрях със сортирането на чорапите си и го погледнах.

- Идеално.

- Без съмнение е откачен, но вероятно е безобиден.

Отидох до дрешника за старите си маратонки и ги пъхнах в чан­

- В смисъл?

тата.

- Той е учител по биология. Събира убитите животни край пътя,

- Защо го е правел?

попарва труповете и отделя костите им. Прави колекция от скелети

- Съмнявам се дали някога ще научим. Очевидно баба му е има­

на животни като нагледен материал за уроците си.

ла пръст.

-Лапичките?

- В смисъл?

- Сушал ги за колекция от лапи на гръбначни животни.

- Била е строга. И фанатичка.

- Той ли е убил Алса?

- По отношение на какво?

- Твърди, че я намерил мъртва на улицата край университета и я

- Секса и Бог. Не точно в този ред.

занесъл вкъщи за колекцията си. Тъкмо я нарязал, когато прочел ста­

- Например?

тията в Газет. Изплашил се, напъхал я в една чанта и я оставил на ав­

- Правела клизми на малкия Лео и го влачела в църквата всяка су­

тогарата. Вероятно никога няма да научим как се е измъкнала от ла­

трин. Да пречиства тялото и душата си. Говорихме с един съсед, кой­

бораторията.

то си спомни как веднъж детето си играело със семейното куче на пода.

- Танге наистина е клиентът на Джули, нали?

Старата вещица едва не получила удар, като видяла, че шнауцерът е

- Той е. Възбужда се, като гледа как проститутката се облича в нощ­

възбуден. Два дни по-късно кучето умряло, натъпкано с отрова за