Выбрать главу

ницата на майка му. И...

плъхове.

Той се поколеба.

- Фортие разбрал ли?

- И ?

- Той не говори за това. Но споменава за един случай, когато бил

- Готова ли си да го чуеш? Оказа се, че Танге е Манекена.

на седем и тя го хванала да се пипа. Бабата вързала китките на мал­

- Ами! Крадецът с нощниците?

кия Лео към нейните собствени и го влачила със себе си три дни. Фор­

- Точно той. Затова се беше притеснил толкова, когато започнах­

тие направо превърта, когато стане дума за ръце.

ме да го разпитваме. Мислел, че сме го разкрили. Копелето само си

Спрях, както сгъвах един пуловер.

призна. Очевидно, когато не е успявал на улицата, е преминавал към

- Ръце.

план Б.

- Да. И това не е всичко. Имало и един чичо, свещеник, който бил

- Влиза в някоя къща и се забавлява с нечия нощница.

принуден да се пенсионира преждевременно. Мотаел се из къщата по

- Точно така. По-забавно е от боулинга.

халат, може да е насилвал детето. Друга тема, по която Фортие мълчи.

Имаше още нещо, което ме смущаваше.

Проверяваме и това.

- А телефонните обаждания?

- Къде е сега бабата?

- План В. Обажда се на някоя жена, затваря, това му действа възбуж­

дащо. Типично воайорско поведение. Имал е списък с номера.

- Умряла е. Точно преди да убие Дамас.

- Може би това му е подействало като тласък.

- Имаш ли представа откъде е научил моя?

- Кой знае?

- Вероятно го е отмъкнал от Габи. Нали я е преследвал.

- Ами рисунката, която намерих в кошчето?

Започнах да се ровя из банските си костюми, отказах се и ги на­

- Танге. Пада си по аборигенското изкуство. Това било копие на

тъпках всичките в чантата.

нещо, което видял в една книга. Нарисувал го специално за Габи. Ис­

- Ами Танге?

кал да я помоли да не го изключва от проекта си.

Райън поклати глава и въздъхна дълбоко:

Погледнах Райън.

- Явно е просто обикновен гражданин със сериозно увреден под­

- Каква ирония. Тя си мислеше, че някой я следи, когато всъщност

ход към секса.

са я следели двама души.

338

339

Очите ми пак бяха пълни със сълзи. Емоционалните рани зара­

- Разбира се - отвърнах аз. - Ще трябва да довърша докладите

стваха много по-бавно. Трябваше да мине време.

си, после да дам показания.

Райън стана и се протегна.

- Д а .

- Къде е Кейти? - попита, сменяйки темата.

Напрегнато мълчание. И двамата знаехме, че това не е отговор.

- Отиде да купи плажно мляко.

Той се прокашля и бръкна в джоба на сакото си.

Дръпнах ципа на чантата и я пуснах на пода.

- Клодел ме помоли да ти го предам.

- Как е тя?

Подаде ми кафяв плик с лотото на полицията в горния ляв ъгъл.

- Изглежда добре. Грижи се за мен като частна медицинска се­

стра.

- Супер.

Пъхнах плика в джоба си и го изпратих до вратата. Не сега.

Несъзнателно погладих шевовете на врата си.

- Райън.

- Но тази история може би я тревожи повече, отколкото пока­

Той се обърна.

зва. Тя знае, че насилие съществува, но обикновено чува за него по

- Можеш ли да правиш това ден след ден, година след година,

новините. Става дума за Южен Ел Ей, за Тел Авив или Сараево. Ви­

наги е било нещо, което се случва на други хора. Двамата с Пийт

и да не загубиш вярата си в човешката раса?

съзнателно я изолирахме от това, което работя. Сега насилието е

Не ми отговори веднага, сякаш се фокусира върху някаква точ­

реално и съвсем близко и лично. Светът й се преобърна, но тя ще

ка помежду ни. Накрая очите му срещнаха моите.

се оправи.

- От време на време човешката раса ражда хищници, които се

- А ти?

хранят с тези, които ги заобикалят. Според мен такива изроди ня­

- Аз съм добре. Наистина.

мат право да дишат кислорода от атмосферата. Но тях ги има и аз

Стояхме мълчаливо и се гледахме. После той взе сакото си и го

мога да помогна да бъдат заловени и затворени там, където няма да

преметна на ръка.

могат да нараняват другите. Правя по-безопасен живота на хора­

- На някой плаж ли отивате? - Престореното му безразличие не

та, които всеки ден стават, отиват на работа, отглеждат своите деца,

бе съвсем убедително.

домати или златни рибки и гледат мача вечер. Те са човешката раса.

- На всички плажове, които намерим. Нарекохме пътуването „Го­

Изпратих го с поглед и пак се възхитих на начина, по който из­

лямото пясъчно-морско приключение". Първо Огонкуит, после на­

пълваше дънките си. „И мозъка му си го бива - помислих си, до­

долу по крайбрежието. Кейп Код. Рехобет. Кейп Мей. Вирджиния