се прибирам вкъщи, или тук, на площада. Веднъж го мярнах на „Кон-
мите й. Загледах се в един велосипедист, който премина по тротоа
кордия", пред библиотеката, където е офисът ми. Или пък го виждам
ра, въртейки спокойно педалите.
зад мен, по тротоара, да върви в същата посока. Миналата седмица
Мислех за казаното от Габи. Питах се дали аз съм виновна за
бях на „Сен Лоран", когато го забелязах. Исках да се убедя, че не си
състоянието й. Дали не бях събудила страховете й, като й разказах
въобразявам, така че го юпитах. Щом забавех ход, и той правеше също
за своите, или тя наистина бе попаднала на психопат? Дали преуве
то. Щом тръгнех бързо, и той ускоряваше крачка.
личаваше няколко безобидни съвпадения, или наистина бе в опас
- Сигурна ли си, че винаги е един и същ човек?
ност? Да оставя ли нещата така? Или да направя нещо? Трябваше
- Абсолютно.
ли да се обърнем към полицията? Мислите ми се понесоха по по
Последва дълго напрегнато мълчание. Чаках търпеливо.
знатата утъпкана пътека.
- Това не е всичко.
Известно време седяхме заслушани в звуците от парка, вдишвах
Тя се втренчи в ръцете си, отново вкопчени една в друга.
ме уханието на лятната нощ, всяка потънала в мислите си. Тази тиха
- Напоследък започна да разправя разни много шантави работи.
интерлюдия имаше успокоителен ефект. Накрая Габи поклати глава,
Опитах се да го избягвам, но тази вечер се появи в ресторанта. Сякаш
пусна куфарчето в скута си и се облегна назад. Когато заговори, гласът
има радар. Както и да е, той започна да прави същото, започна да ми
й бе по-силен и не така разтреперан:
задава най-различни перверзни въпроси.
- Знам, че може би преувеличавам опасността. Той е просто ня
Пак се потопи в мислите си. След малко се обърна към мен, сякаш
какъв безобиден откачен, който иска да ме изплаши. И аз се хващам
бе открила отговора, който досега й е убягвал. Гласът й прозвуча леко
на въдицата му. Позволявам на този психар да ме изкара от релсите.
развълнувано:
- Не смяташ ли, че попадаш на доста откачени типове?
- Всичко е заради очите му, Темп. Очите му са адски странни! Чер
- Да, повечето хора, които интервюирам, не са от най-нормални
те. - Тя се засмя кратко и горчиво.
ни и жестоки като на пепелянка, а бялото им е розово и кръвясало. Не
- Какво те кара да мислиш, че този е различен?
знам дали е болен, или постоянно има махмурлук. Никога досега не
Замисли се и загриза нокътя на палеца си.
съм виждала такива очи. Темп, направо се побърках! Сигурно съм си
- Трудно е да го формулирам с думи. Просто има една граница, коя
мислела за последния ни разговор и за онзи откачен, чиито жертви ид
то разделя откачените от истинските хищници. Трудно е да се дефи
ват при теб.
нира, но усещаш кога тази граница е премината. Може би е някакъв
Не знаех какво да кажа. Не можех да видя добре лицето й в мра
инстинкт, който съм си изградила с времето, прекарано там; В про
ка, но тялото й говореше с езика на страха. Бе напрегната, а ръцете
ституцията, ако една жена се почувства застрашена от даден клиент,
притискаха куфарчето като щит към гърдите й.
тя просто не тръгва с него. Всяка си има свои критерии, но съществу
- Какво още знаеш за този човек?
ва някаква линия, която не пресичат. Може да е нещо в погледа или
- Почти нищо.
някакво странно желание. Елен например не тръгва с никой, който е
- Момичетата какво мислят за него?
обут с каубойски ботуши.
- Не му обръщат внимание.
Габи отново замълча, размишлявайки.
64
65
- Мисля, че просто ми повлияха разказите за серийни убийци и пси
Тревогата не ме бе изоставила напълно. Сънят не дойде лесно и
хопати.
известно време лежах, гледах сенките по тавана и се борех с импул
Отново замисляне. Опитах се да погледна крадешком часовника
са да се обадя на Пийт. Мразех се, че изпитвам нужда от него в таки
си.
ва моменти, че копнеех за силата му винаги когато се чувствах раз
- Единственото, което този човек се опитва да направи, е да ме шо
строена. Това бе един от ритуалите, които се бях заклела да изоста
кира.
вя.
Нова пауза. Опитваше се да убеди сама себе си.
Най-после сънят ме понесе като вихрушка и прогони мислите за
- Копеле такова!
Пийт, Кейти, Габи и убийствата от съзнанието ми. Това бе добре, тъй
Гласът й ставаше все по-гневен с всяка изминала минута.
като ми помогна да преживея следващия ден.
- По дяволите, Темп! Няма да позволя на този гадняр да съсипе