живота ми. Ще му кажа да се разкара веднъж завинаги. Много съжа
лявам, че те накарах да дойдеш чак дотук. Голяма съм досадница! Ще
8.
ми простиш ли?
Гледах я мълчаливо. Рязката промяна в емоционалното й състоя
Спах дълбоко до девет и петнайсет на следващата сутрин. Обик
ние отново успя да ме изненада. Как можеше да е толкова ужасена,
новено се будя по-рано, но днес беше петък, 24 юни. Денят на свети
аналитична, гневна и смирена само в рамките на трийсет минути? Бях
Йоан Кръстител - официален празник на Квебек, и аз се наслажда
прекалено изморена, за да търся отговора.
вах на празничното безделие, позволено в такива дни. Тъй като праз
- Габи, късно е. Хайде да поговорим за това утре. Не ти се сърдя
никът на свети Йоан Кръстител е най-важният за провинцията, почти
всичко е затворено. Пред вратата ми нямаше да има вестник, така че
естествено. Радвам се, че не ти се е случило нещо. Наистина нямах нищо
си направих кафе и отидох до ъгъла да потърся някое издание, което
против да спиш у нас-. Винаги си добре дошла.
излизаше и в празник.
Тя се наведе и ме прегърна.
Денят бе слънчев и красив, светът се представяше в най-привле
- Благодаря, но ще се оправя и сама. Ще ти се обадя. Обещавам!
кателния си вид. Предметите и техните сенки се открояваха в рязък
Изпратих я с поглед, докато изкачваше стъпалата към апартамен
контраст, цветовете на тухлите и дървото, на метала и боите, на тре
та си. Полата й се вееше феерично около нея. В следващия миг тя из
вата и цветята заявяваха гръмогласно своето място в цветния спектър.
чезна зад лилавата врата, оставяйки пространството помежду ни праз
Небето бе ослепително, без нито едно облаче и синьо като великден
но и застинало. Седях сама, заобиколена от тъмнината и лекото уха
ските яйца по картичките от детството ми - същият дързък нюанс.
ние на сандалово дърво. Въпреки че нищо не помръдваше, за миг усе
Утринният въздух бе топъл и мек, изпълнен с уханието на пету-
тих някакъв хлад да пронизва сърцето ми. Като мимолетна сянка той
нии от сандъчетата по прозорците. Температурите се бяха покачва
потрепна и изчезна.
ли бавно, но неотменно през последната седмица и всеки ден надви
По целия път до дома мислите ми препускаха трескаво. Дали това
шаваха предходните. Прогнозата за днес: трийсет и два градуса. Ро
бе поредната мелодрама на Габи? Имаше ли неща, които не ми каза?
дена на юг, аз обожавах такова време.
Дали този мъж не бе наистина опасен? Дали параноята й не се под
Купих си Льо Журнал дьо Монреал. Заглавието на първа страни
хранваше от моя разказ за убиеца?
ца бе изписано с осемеантиметрови букви в небесносин цвят: ВЕСЕЛ
Не позволих на загрижеността си за Габи да ме обсеби. Когато се
ПРАЗНИК, КВЕБЕК!
прибрах, изпълних един ритуал от детството си, който винаги ми по
Пристигнах вкъщи, сипах си кафе, приготвих си мюсли и разгърнах
мага, когато съм напрегната или разтревожена: напълних си гореща
вестника на масата в трапезарията. Аз съм пристрастена към четене
вана с билкови соли. Пуснах високо компактдиска на Крие Риа и ко
то на новини. Макар че мога да прекарам няколко дни без вестник, като
гато се потопих във водата, той ми запя за пътя към ада. Съседите тряб
се задоволявам само с новините по телевизията в единайсет вечерта,
ваше да ме изтърпят. След като излязох от ваната, опитах да се оба
не след дълго закопнявам за писаното слово. Когато пътувам някъ
дя на Кейти, но отново попаднах на телефонния й секретар. После си
де, първо намирам канала със Си Ен Ен на телевизора в хотелската
поделих млякото и бисквитите с Бърди, който предпочете млякото.
стая, а после разопаковам багажа си.
Оставих чиниите в кухнята и се пъхнах в леглото.
66
67
Не мога да пия, мразя цигарения дим, тази година и сексът нещо
Втората снимка беше на възрастна жена с изрусена накъдрена коса
ми убягва, така че съботните сутрини са посветени на вестнтщите. Поз
и малко момче по шорти и тениска. Мъж с брада и очила с дебели рам
волявам си да прекарам часове наред, поглъщайки и най-малките под
ки бе преметнал покровителствено ръце през раменете им. И трима
робности. Не че в новините има нещо ново. Няма. Знам това. Те са
та гледаха от фотоса с мъка и недоумение - изражение, типично за спо-
като топките в бингото. Едни и същи събития се повтарят отново и
ходените от внезапно нещастие, поглед, който познавах прекалено доб