тата на устата си с показалец.
която държеше сандвича си.
- Предполагам, че няма да ми кажете нищо повече? - По-скоро изяв
-Да.
ление, откожото въпрос.
-Да?
- След като имам време да огледам подробно...
Само трийсет секунди след появата му вече изпитвах желание да
- Ясно. - Той се обърна и си тръгна.
изтръгна сандвича от ръката му и да го натикам в носа му или в ня
Изругах тихо и затворих торбите, в които бяха прибрани кости
кое друго отвърстие. Клодел не извикваше най-доброто у мен дори ко
те. Кучето се сепна от шума на затварянето на циповете. Погледът му
гато бях спокойна и отпочинала. А тази сутрин не се чувствах така.
проследи как прибирам папката в раницата си и пресичам улицата към
- Това, с което разполагаме, е част от човешки скелет. Почти няма
служителя от моргата. Казах на човека, че съм приключила и остан
мека тъкан. Тялото е било разчленено, поставено в найлонови чува
ките могат да бъдат натоварени и че после трябва да изчакат.
ли за боклук и заровено на четири различни места там вътре. - По
Видях нагоре по улицата Райън и Бертран да говорят с Клодел и
сочих към двора на манастира. - Намерих единия чувал снощи. Куче
Шарбоно. Сигурността среща Градската полиция. Параноята ми ме
то откри останалите три тази сутрин.
накара да се запитам какво говорят. Какво им казваше Клодел? Нещо
Той отхапа от сандвича си и се загледа към дърветата.
по мой адрес ли? Повечето полицаи бранят територията си изключи
- Какво липсва? - попита, дъвчейки.
телно ревниво. Никой не може да се меси в тяхно разследване. Кло
Втренчих се безмълвно в него. Чудех се защо един стандартен
дел бе още по-тежък случай, но защо се отнасяше толкова враждеб
въпрос ме дразни тожова много. Вбесяваше ме типичният му мани-
но към мен?
136
137
„Стига, Бренън! Той е копеле, а ти го изложи пред колегите му. Не
- Но тук имаме само кости - каза Бертран.
си сред любимите му хора. И ти не си света вода ненапита, що се от
- Убиецът не го знае. Не е можел да бъде сигурен кога ще бъде
нася до браненето на територии."
намерено тялото. - „Като Ганьон - помислих си. - Само че това тук
Разговорът спря, когато се приближих. Държането им ме стъпи
е било заровено."
са леко, но прикрих смущението си.
Замълчах и си представих как убиецът се промъква в тъмната гора
- Здрасти - обади се Шарбоно.
и заравя торбите на различни места. Дали бе накълцал жертвата и опа
Кимнах и му се усмихнах.
ковал кървавите парчета някъде другаде и бе докарал чувалите тук с
- Е, какво става? - попитах аз.
кола? Дали бе паркирал там, където бях паркирала аз, или е имал
- Шефът ти си тръгна преди един час. Също и добрият отец. Кри-
възможност по някакъв начин да влезе с колата си в двора на мана
минолозите вече привършват - обясни Райън.
стира? Дали първо бе изкопал дупките, планирайки отдалечеността им
- Нещо интересно?
една от друга? Или просто бе донесъл чувалите и бе изкопал една дуп
Той поклати глава.
ка тук, една там и така четири пъти? Разчленяването беше ли паникь-
- Намериха ли нещо с детектора за метал?
осан опит да се прикрие престъпление от страст, или и убийството,
- Всички капачки от бутилки в квартала. - Андрю звучеше изнер
и разчленяването са били предварително планирани?
вено. - Както и един автомат за паркинг. А ти?
Хрумна ми една отвратителна възможност. Дали той не е бил тук
- Свърших. Казах на момчетата от моргата да товарят.
с мен предната нощ? Върнах се към настоящето.
- Клодел спомена, че няма глава.
-Или...
- Точно така. Черепът, челюстта и първите четири шийни прешле
Всички ме погледнаха.
на липсват.
- Или главата е още при него.
- Какво означава това?
- Още при него? - изсумтя Клодел.
- Означава, че жертвата е била обезглавена и убиецът е сложил гла
- По дяволите! - рече Райън.
вата някъде другаде. Може да я е заровил и тук, но отделно, както е
направил с останалите части от тялото.
- Като Дамър? - попита Шарбоно.
- Значи някъде ни чака още един чувал?
Свих рамене.
- По-добре да пуснем Белия зъб да обиколи още веднъж - пред
- Вероятно. А може да я е изхвърлил и някъде другаде.
- Къде например?
ложи Андрю. - Преди не го доведоха близо до мястото, където наме
рихме торса.
- Например в реката, в отходния канал или в пещта си. Откъде, по
дяволите, да знам!
- Точно така - съгласих се аз. - Сигурно ще му хареса.
- Но защо да го прави?
- Може ли да наблюдаваме? - запита Шарбоно. Клодел го изгле