- Може би за да не бъде идентифициран трупът.
да ядосано.
- А така ще може ли да се идентифицира?
- Разбира се, стига да не ви прилошее - подметнах аз. - Ще изви
- Възможно е. Но е много по-лесно, ако имаме зъбите и ги срав
кам кучето. Чакайте ме пред портата.
ним с картона от зъболекаря. Освен това ни е оставил ръцете.
Докато се отдалечавах, чух как Клодел процеди:„Кучка!" „Несъмне
- Е ?
но говори за полицейското куче", казах си.
- Ако един труп е разчленен, за да не бъде идентифициран, обик
Когато се приближих, кучето скочи на крака и бавно помаха с опаш
новено се отрязват и ръцете до китките.
ка. Гледаше ту към мен, ту към водача си, чакайки позволение да ме
Той ме погледна неразбиращо.
приближи. Видях, че на анцуга е изписано „Десалво".
- Могат да се снемат отпечатъци и от силно разложени трупове,
- Готов ли е за още една обиколка? - попитах аз, като протегнах
стига да има някаква запазена кожа. Вземала съм отпечатъци от му
длан към кучето. Десалво кимна едва забележимо и то скочи напред
мия на пет хиляди години.
и подуши пръстите ми.
- И открихте ли името? - попита Клодел невъзмутимо.
- Казва се Марго - обясни ми той.
- Не беше въведено в системата - отвърнах аз също толкова не
Гласът му бе нисък и равен и се движеше с плавната, естествена
възмутимо.
лекота на човек, който прекарва повечето си време сред животни. Ли-
138
139
цето му бе загоряло и набраздено. От ъгълчетата на очите му се про
- Не сме минавали в тази част на гората. - Десалво посочи място
стираха ветрилообразно тънки бръчици.
то, където бяхме намерили първия чувал. - Ще я разведа наоколо, за
- Френски или английски?
да усети вятъра. Така подушва по-добре. Ако реши, че е открила нещо,
- Разбира и двата езика.
ще я оставя да •води.
- Здрасти, Марго - казах аз и коленичих да я почеша зад ушите
- Ще й пречим ли, ако сме наоколо? - попитах аз.
- Извинявай, че обърках пола ти. Страхотен ден, а?
- Не. Вашата миризма не я интересува.
Марго замаха по-бързо с опашка. Когато се изправих, тя скочи на
Кучето и водачът продължиха нагоре по пътя още десетина мет
зад, завъртя се веднъж и после застина, загледана в лицето ми. Накла
ра, после изчезнаха в гората. Ние с детективите поехме по пътеката.
няше глава ту наляво, ту надясно, а гънката между очите й ставаше
След толкова минавания тя вече си личеше по-добре. Всъщност мя-
все по-дълбока.
I стото, където бе заровен чувалът, сега приличаше на малка полянка.
- Темп Бренън. - Протегнах ръка на Десалво.
Растителността бе утъпкана, някои от надвисналите клони бяха изря
Той закачи каишката на Марго на специална щипка на колана СР
зани.
и ми протегна ръка. Дланта му беше твърда и груба като неполирш-
В центъра зееше изоставената дупка, тъмна и празна като ограбен
метал. За ръкуването си можеше да получи безспорна шестица.
гроб. Беше много по-голяма, отколкото я бяхме оставили, и земята на
- Дейвид Десалво.
около бе съвсем гола. Встрани имаше купчинка пръст с неестестве
- Мислим, че може да има още нещо там, Дейв. Марго ще издържи
но равномерни склонове. Остатък от претърсването на криминолози
ли на още една обиколка?
те.
- Виж я.
След по-малко от пет минути чухме лаене.
Като чу името си, Марго наостри уши, сведе глава надолу, изпъна
- Песът зад нас ли е? - попита Клодел.
крака и подскочи няколко пъти напред. Очите й се залепиха за лице
- Не е той, а е тя - поправих го.
то на Десалво.
Детективът отвори уста, после стисна устни, без да каже нищо. Ви
- Добре. Къде минахте досега?
дях как на слепоочието му запулсира вена. Райън ме изгледа. Добре,
- Обиколихме на зигзаг целия терен, освен около мястото, къде
може би наистина се заяждах с него.
то работехте вие.
Мълчаливо тръгнахме назад по пътеката. Марго и Десалво бяха
- Има ли вероятност да е изпуснала нещо?
вляво и крачеха през гъсталака. Появиха се след минута. Тялото на
- Не, не и днес. - Той поклати глава. - Условията са идеални. Тем
Марго бе напрегнато като струна, раменните й мускули бяха изпъкна
пературата е подходяща, въздухът е свеж и влажен от дъжда. Има до
ли, а каишката й бе опъната силно. Държеше главата си високо вдиг
статъчно силен бриз. И Марго е във върхова форма.
ната, рязко я въртеше настрана и душеше въздуха във всички посо
Тя подуши коляното му и той я погали за награда.
ки. Ноздрите й потрепваха.
- Марго рядко пропуска нещо. Тренирана е единствено за мирис