Внезапно спря и застина с наострени уши. Някакъв звук се надиг
на трупове, така че не може да се разсее от нещо друго. Тя е най-до
на дълбоко у нея - отначало слаб, после все по-силен, нещо средно
брата, с която съм работил. Ако има още нещо, тя ще го открие.
между ръмжене и вой, като рев на оплаквач в някакъв праисториче
Погледнах я. Вярвах на водача й.
ски ритуал. Докато звукът се засилваше, усетих как настръхвам и ме
- Добре, да я заведем при първото място.
побиват тръпки.
Десалво закачи свободния край на каишката на врата на Марго и
Десалво протегна ръка и откачи каишката. За момент Марго оста
тя ни поведе към портата, където чакаха четиримата детективи. Тръгнах
на неподвижна, сякаш потвърждаваше местоположението, после се из
ме по вече познатия маршрут, Марго водеше и опъваше каишката си.
стреля.
Душеше пътеката и проверяваше всичко с носа си, "както аз бях об
- Какво, по ляво... - възкликна Клодел.
хождала с лъча на фенера през нощта. От време на време спираше,
- Къде... - обади се и Райън.
бързо вдишваше, после рязко издишваше и доволна от себе си, про
- Мамка му! - вметна Шарбоно.
дължаваше.
Бяхме очаквали да подуши дупката зад нас. Вместо това, тя пре
Спряхме там, където пътеката се отклоняваше в гората.
сече пътеката и се пъхна под дърветата. Гледахме я мълчаливо.
140
141
На около два метра спря, наведе нос и вдиша няколко пъти. Изди
вашите коли, тя изглеждаше като ореол около главата му. Очите му
ша рязко, премести се наляво и повтори процедурата. Тялото й бе на
имаха цвят на дънки, които са били прани хиляда пъти, със зачерве
прегнато, всеки мускул бе стегнат. Докато я гледах, в главата ми из
ни клепачи и гурели в ъглите. Махаше ги с неестествено белите си
плуваха разни образи. Бяг в тъмнината. Тежко падане. Блясък на свет
пръсти. На врата му висеше верига с метален кръст, голям колкото длан
кавица. Празна дупка.
та ми.
Вниманието ми се върна към Марго. Тя беше спряла в основата
Бях се прибрала вкъщи късно следобед, включих телефонния сек
на един бор, съсредоточила цялото си същество към земята пред себе
ретар и заспах. Духове на хора, които познавах, се редуваха с неясни
си. Наведе глава и вдиша. Сетне, сякаш подтикната от някакъв вро
фигури в някакъв объркан парад. Райън преследваше Габи в една сгра
ден инстинкт, настръхна цялата и мускулите й се напрегнаха още по
да със заковани прозорци. Пийт и Клодел копаеха дупка във вътреш
вече. Вдигна нос високо във въздуха, издиша за последен път и залая
ния ми двор. Кейти лежеше върху кафяв найлонов чувал на веранда
трескаво. Започна да подскача напред-назад, увесила опашка, ръмже
та на къщата край плажа, кожата й изгаряше от слънцето, но тя отка
ше и лаеше срещу парчето земя пред себе си.
зваше да се намаже с плажно мляко.
- Марго! Долу! - заповяда й Десалво, втурна се през храсталака
Събудих се няколко пъти, накрая в 8 часа станах с главоболие и
и грабна каишката й, после я дръпна от мястото, предизвикало
гладна. На стената до телефона пулсираше червено отражение. Три
възбудата й.
съобщения. Замъкнах се до апарата и натиснах бутона за прослуш
Нямаше нужда да поглеждам. Знаех какво бе намерила. И какво
ване.
- не. Спомних си как се бях взирала в сухата пръст и в празната дуп
Пийт обмисляше предложение за работа от някаква юридическа кан
ка. Изкопана, за да се скрие нещо там или за да се извади. Вече зна
тора в Сан Диего. Великолепно. Кейти се чудеше дали да не прекъсне
ех.
учението си. Чудесно. Някой бе затворил, без да остави съобщение. Поне
Марго ръмжеше срещу дупката, в която бях паднала предната нощ.
това не беше лоша новина. Още никаква вест от Габи. Страхотно.
Тя си бе все така празна, но носът на кучето подсказваше какво е има
Двайсетминутният разговор с Кейти изобщо не успя да ме успо
ло в нея.
кои. Държеше се учтиво, но отказваше да обещае каквото и да било.
Накрая, след дълго мълчание, каза:
- Ще се чуем пак. - Свободно. Затворих очи и останах неподвиж
18.
на. В съзнанието ми изникна образът на Кейти на тринайсет години.
Опряла ухо до главата на коня си. Русата й коса се смесваше с тъмна
Плажът. Сърфове. Гларуси, които тичат с тънките си крака. Пе
та му грива. Двамата с Пийт бяхме отишли да я посетим в летния ла
ликани, които се носят във въздуха като книжни самолетчета, а после
гер. Като ни видя, лицето й грейна и тя скочи от коня, за да ме пре