прибират криле и се спускат рязко към морето. В мислите си бях в Ка-
гърне. Тогава бяхме толкова близки. Къде бе изчезнала тази близост?
ролина. Усещах мириса на блатата, соления бриз от океана, мокрия
Защо искаше да напусне колежа? Заради раздялата ни с 1Тийт ли? Ние
пясък, уловената риба и изсъхналите водорасли. Хатерас, Оукракоук
двамата ли бяхме виновни?
и Болд Хед на север. Полис, Съливан и Киауа на юг. Исках да си бъда
Изгаряна от чувство за родителска безпомощност, опитах да от
у дома, без значение на кой остров. Исках да виждам палми и лодки
крия Габи в апартамента й. Никой не вдигна. Спомних си един път,
със скариди, а не нарязани жени и части от тела.
когато бе изчезнала за десет дни. Направо се бях побъркала от тре
Отворих очи и видях гълъбите върху статуята на Норман Бетюн.
вога. Оказа се, че отишла в някакъв лагер, за да открие духовната си
Небето бе посивяло, а розово-жълтите отблясъци от залеза вече се гу
същност.
беха, изместени от настъгшащия мрак. Уличните лампи и светещите
Два тиленола облекчиха главоболието ми, а специалитет номер 4
табели на магазините обявяваха идването на вечерта с неонови пре-
в сингапурския ресторант засити глада ми. Но нищо не можа да ме успо
мигвания. Колите се стичаха от три посоки - моторизирано стадо на
кои. Нито гълъбите, нито непознатите по пейките успяваха да ме раз
четири колела, което с неохота се разделяше заради малкия зелен
сеят от неспирните въпроси, които препускаха като блъскащи се ко
триъгълник на „Ги" и „Дьо Мезонньов".
лички в главата ми. Кой е убиецът? Как подбира жертвите си? Те по
Седях на пейка до мъж с фланелка с канадското знаме. Косата му
знават ли го? Как успява да спечели доверието им, за да се вмъкне в
стигаше до раменете, нито руса, нито бяла. Осветена отзад от мина-;
домовете им? Адкинс беше убита вкъщи. А Тротие и Ганьон? Къде?
142
143
На някое предварително избрано място? Предварително избрано за
В единайсет и петнайсет нощната смяна вече контролираше поло
умъртвяване и разчленяване на труповете? Как се измъкваше убиецът?
жението. Улиците бяха претъпкани, а евтините бистра и барове - пълни.
Сен Жак ли беше престъпникът?
Отидох до „Сент Катрин" и застанах на ъгъла, така че „Ла Бел Прованс"
Концентрирах се върху настоящето. Сутринта щях да работя в ла
да остане зад гърба ми. Стори ми се добра отправна точка. Влязох, ми
бораторията върху намерените кости. Да говоря с Клодел. Да се по
нах край телефона, от който Габи ми се бе обадила паникьосана.
грижа за заздравяващата рана на лицето си. Значи Кейти мечтаеше зщ
Ресторантът миришеше на мазнина и препържен лук. Беше пре
кариера като гадже на баскетболист от НБА. И нищо, което й казвах,
калено късно за вечеря и твърде рано за хапване за изтрезняване. Само
не можеше да я разубеди. Пийт можеше да се премести на другото
четири сепарета бяха заети.
крайбрежие. Чувствах се разгонена като Мадона, а нямаше никакви
Мъж и жена с еднакви прически се гледаха отегчено над полуизя-
изгледи да ме огрее. И къде, по дяволите, беше Габи?
дените купи с чили. Косите им бяха с еднакъв мастиленочерен цвят,
- Стига толкова! - заявих аз и стреснах гълъбите и мъжа до мен!
сякаш си бяха разделили една опаковка боя за коса. Носеха кожени
Знаех какво мога да направя.
якета, осеяни с капси.
Отидох си у дома, право в гаража, изкарах колата и се отправих
Жена с тънки като моливи ръце и платиненоруса тупирана коса пу
към площад „Сен Луи". Паркирах на, Анри Жюлиен" и завих зад ъгъла; шеше и пиеше кафе в крайното сепаре. Беше с червено бюстие и къси
за да стигна до апартамента на Габи. Понякога домът й ми напомняй
панталонки. Вероятно не бе променяла външния си вид, откакто бе на
ше за къщите на Барби. Тази вечер по-скоро изглеждаше като излязъд
пуснала училище.
изпод перото на Луис Карол. Почти се засмях.
Докато я гледах, тя допи кафето си, дръпна продължително от ци
Една-единствена крушка осветяваше лилавата веранда и хвърля-1
гарата си и я изгаси в металния диск, който служеше за пепелник. Сил
ше сенки във формата на петунии по дъските. Огледалните прозор-^
но гримираните й очи огледаха спокойно помещението, без да очак
ци бяха тъмни. „Алиса не си е у дома" - твърдяха те.
ват нещо конкретно, но готови да реагират, ако се наложи. Лицето й
Натиснах звънеца на апартамент номер 3. Нищо. Позвъних отно
имаше безрадостния вид на човек, който е твърде отдавна на улица