- Това южняшко име ли е, скъпа?
Изминах разстоянието и застанах пред двете жени.
Прокара дългия си червен нокът през косата и се почеса по гла
- Добър вечер. - Гласът ми трепереше като повредена касета. Ядо
вата. Прическата й бе закрепена с толкова много лак, че можеше да
сах се на себе си и се прокашлях, за да прикрия нервността си.
устои и на ураган. Движеше се като едно цяло, създавайки впечатле
Жените прекъснаха разговора си и ме изгледаха, сякаш бях необи
нието, че главата й променя формата си.
чайно насекомо или нещо странно, което се е пъхнало в носа им.
- Не точно. Сещате ли се къде другаде да я потърся?
Поарет премести тежестта си и издаде едното си бедро напред. Но
Отново свиване на раменете. Издърпа нокътя от косата си и го ог
сеше същите черни ботуши, с които я бях видяла и предния път. Обви
леда.
с една ръка кръста си и подпря на нея лакътя на другата, като ме из
Извадих визитка от задния джоб на дънките си.
гледа изпод спуснатите си клепачи. Дръпна силно от цигарата, вди
- Ако се сетите нещо, можете да ме намерите на този номер. - До
ша дима дълбоко в дробовете си, после изви долната си устна и го из
като се отдалечавах, видях, че Поарет взема картичката.
духа нагоре. Без да каже и дума, тя отмести очи от мен към върволи
цата по тротоара.
Разговорите с още няколко проститутки по „Сент Катрин" дадо
- Какво чакаш, скъпа?
ха същия резултат. Реакциите им варираха от безразличие до презре
Гласът на другата жена бе дълбок и дрезгав. Заговори ме на анг
ние, неизменно придружавани от подозрителност и недоверие. Никак
лийски с акцент, който навяваше асоциации за зюмбюли и кипариси,
ва информация. Ако Габи изобщо бе идвала тук, никой не го призна.
джаз, пиле по креолски и песен на жътварки в мека лятна нощ. Беше
Ходех от бар на бар, придвижвах се през западналите свъртали
по-възрастна от Поарет.
ща на нощните птици. Всички заведения си приличаха, сякаш бяха из
- Приятелка съм на Габриел Маколи. Опитвам се да я открия.
лезли изпод ръцете на един и същ бездарен декоратор. Ниски тавани,
Тя поклати глава. Не разбрах дали не познава Габи, или не иска
грапави стени, покрити с лъскави стенописи, с имитация на бамбук
да отговори.
или евтина дървесина. Тъмни и усойни, миришеха на изветряла бира,
- Тя е антрополог. Работи тук.
пушек и човешка пот. В по-приличните подовете бяха сухи и в тоа
- Скъпа, всички работим тук.
летните имаше течаща вода.
Поарет изсумтя и пристъпи. Погледнах я. Носеше шорти и бюстие
В някои барове имаше сцени, на които танцуваха стриптийзьор-
от лъскав черен полиестер. Бях сигурна, че познава Габи. Тя бе една
ки, гънеха тела, а зъбите и изрязаните им бикини проблясваха в ли
от жените, които приятелката ми посочи онази нощ. Отблизо изглеж
лаво сред мрака. На лицата им бе изписано неописуемо отегчение.
даше още по-млада. Обърнах се пак към втората.
Мъже по потници пиеха бира от бутилките и гледаха танцьорките.
146
147
Най-тъжни бяха жените в периферията на този пазар за жива плът,
съблазънта в лицето - кестенявия блясък на скоча с лед, кехлибаре
тези, които едва започваха или вече приключваха. Имаше болезнено
ната бира, лееща се от бутилките в гърлата. Усещах мириса на моя лю
млади, част от тях още видимо в пубертета. Някои бяха излезли за раз
бим, виждах блясъка му в очите наоколо. Някога го бях обичала. За
влечение и да изкарат малко лесни пари, други бягаха от ада в домо
бога, още го обичах. Но магията щеше да ме унищожи. За мен всеки
вете си. Историите им си приличаха. Ще проституират, докато спе
дребен флирт щеше да прерасне в страст, която да ме погълне и пре
стят пари, после ще заживеят приличен живот. Марихуаната и кокаш гьт
вземе. Така че бягах от него с бавни стъпки. Тази вечер едва не се озо
бяха само за забавление. Изобщо не осъзнаваха, че това са първите
вах отново в прегръдката му.
стъпала по стълбата на отчаянието и че когато стигнат твърде висо
Дишах дълбоко. Въздухът представляваше коктейл от моторно мас
ко, ще могат да слязат единствено като се сгромолясат оттам.
ло, мокър цимент и ферментираща бирена мая откъм пивоварната „Мо-
Имаше и такива, които бяха успели да остареят. Само истински изоб
улсън". „Сент Катрин" бе почти опустяла. Някакъв старец с плетена
ретателните и изключително силните просперираха и успяваха да се
шапка и парка спеше пред една витрина, грозно улично куче се гуше