измъкнат. Болните и слабите умираха. Тези със силни тела, но слаба
ше до него. Друг бездомник ровеше из боклуците отсреща. Може би
воля, издържаха. Виждаха бъдещето си и го приемаха. Щяха да ум
това бе третата смяна в Мейн.
рат на улицата, защото не познаваха друг начин на живот.
Отчаяна и изтощена, отправих се към „Сен Лоран". Бях опитала.
Опитвах се да заговоря тези, които сега навлизаха или вече напус
Дори и Габи да бе в опасност, тези хора нямаше да ми помогнат да я
каха професията. Избягвах по-старите, закоравели и захитрели от жи
намеря. Този клуб бе недостъпен за мен.
вота на улицата, които умееха да властват над своето парче от тро
Подминах ресторант на име „Ми Кин". Табелата на прозореца го
тоара така, както сводшщите властваха над тях. Може би младите, i ia-
рекламираше като ВИЕТНАМСКА КУХНЯ и обещаваше, че е отво
ивните и дръзките, или стариге, изтормозените и изхабените, щяха да
рен цяла нощ. Погледнах разсеяно през мръсния прозорец, после спрях.
бъдат по-открити. Грешах. В бар след бар те отвръщаха глава от мен,
В дъното седеше жената, която бях видяла с Поарет. Косата й още пред
а въпросите ми потъваха в цигарения дим. Властваше кодексът на
ставляваше оранжева пагода. Наблюдавах я няколко минути.
мълчанието. Никакъв достъп за непознати.
Потопи си яйчено руло в някакъв червен сос, после облиза края
В три и петнайсет вече ми беше писнало. Косата и дрехите ми во
на рулото. След малко го огледа и отхапа малко. Пак го потопи в соса
няха на цигари и повръщано, а обувките ми - на бира. Бях изпила тол
и повтори маневрата, без да бърза.
кова спрайт, сякаш се канех да прекося пустиня, а очите ми пареха.
Не. Да, Много е късно. По дяволите! Последен опит. Бутнах вра
Оставих поредната нещастница в поредния бар и се отказах.
тата и влязох.
- Здрасти.
Ръката й подскочи стреснато при звука на гласа ми. Погледна ме
19.
озадачено, после ме позна.
- Здравей, скъпа. Още ли обикаляш? - Пак се зае с рулцето.
Въздухът беше наситен с влага. От реката се бе надигнала мъгла
- Може ли да седна при теб?
и миниатюрните капчици блестяха в светлината на уличните лампи.
- Заповядай. Не работиш на моя терен, сладурче, така че не ми пре
Хладният въздух действаше добре на кожата ми. Един болезнен възел
чиш.
между врата и раменете ми подсказваше, че съм напрегната от часо
Пъхнах се срещу нея. Беше по-възрастна, отколкото си мислех, на
ве, готова да избухна. Може би наистина бях в такова състояние. В
ближаваше четирийсетте, а може би ги бе започнала. Въпреки че ко
жата на шията и челото й бе опъната и нямаше торбички под очите,
този случай напрежението идваше само отчасти от търсенето на Габи.
на ярката флуоресцентна светлина се виждаха бръчките около уста
Опитите да заговоря проститутките бяха станали съвсем рутинни. Също
та й. Гушата й започваше да увисва.
и техните откази. Отблъскването на мъжките предложения и домог-
Сервитьорът ми донесе меню и аз си поръчах супа по тонкински.
вания се бе превърнало в инстинктивна реакция.
Не бях гладна, но трябваше да извиня присъствието си.
Всъщност вътрешната битка ме изтощаваше най-много. Бях пре
- Намери ли приятелката си, скъпа? - Тя се пресегна към кафето
карала четири часа в опити да прогоня един стар любовник - любов
си и пластмасовите гривни на ръката й изтракаха. Видях сивите бе
ник, от когото никога нямаше да се освободя. Цялата вечер гледах
лези от вътрешната страна на лакътя й.
148
149
- H e .
Тя се засмя сама, като следеше внимателно реакцията ми. Не по
Изчакахме, докато азиатското момче, което бе на не повече от пет
казах, че съм разпознала цитата от Маргарет Мийд*, но започвах да
найсет години, ми поднесе вода и сложи хартиена подложка.
се съгласявам, че Джуъл Танбо не е глупажа. Усещах, че ме изпит
- Аз съм Темп Бренън.
ва.
- Спомням си. Джуъл Танбо може и да е курва, скъпа, но не е тъпа.
- Може би не иска да бъде намерена точно сега.
- Пак облиза яйченото руло.
Отворете пликовете с изпитните въпроси.
- Госпожице Танбо, аз...
- Може би.
- Можеш да ми викаш Джуъл, мила.
- И какъв е проблемът?
- Джуъл, току-що прекарах четири часа в опити да разбера дали
Вземете химикалките си.
приятелката ми е добре и никой дори не призна, че я е виждал. Габи
- Изглеждаше много притеснена последния път, когато я видях. По
идва тук от години, затова съм сигурна, че знаят за кого им говоря.