чти изплашена.
- Може и да знаят, скъпа. Но не разбират защо ги питаш. - Тя оста
- Притеснена от какво, скъпа?
ви рулото и си сръбна от кафето.
Готови!
- Дадох ви визитката си. Не крия коя съм.
- Мислеше, че някакъв мъж я преследва. Каза, че е много особен.
Тя ме изгледа сериозно. Мирисът на евтин одеколон, цигарен дим
- Тук, при нас, има доста особняци.
и немита коса се носеше на вълни от нея и изпълваше малкото сепа-
Добре, ученици, започвайте.
ре. По ръба на деколтето й имаше пудра.
Разказах й цялата история. Докато ме слушаше, тя въртеше леко
- Коя всъщност си ти, госпожице „На визитката ми пише Темп
утайката от кафето си, втренчена в черно-кафявата течност. Когато
Бренън"? От полицията ли си? Падаш си по някакви странни неща ли?
завърших разказа си, Джуъл продължи да разклаща чашата си, сжаш
Или имаш зъб на някого? - Докато говореше, тя вдигна ръката си и
оценяваше отговора ми. После направи знак да й сипят още кафе. Ча
изброяваше, като опъваше пръстите с яркочервен маникюр.
ках да науча оценката си.
- Изглеждам ли ти като заплаха за Габи?
- Не знам името му, но вероятно се сещам за кого говориш. Ко
- Единственото, което знаем, скъпа, е, че си дошла със спортна
калест, с външност на червей. Странен е и това, което го терзае, не е
та си фланелка и сандали като на юпи, за да задаваш цял куп въпро
дреболия. Но не мисля, че е опасен. Съмнявам се да има достатъчно
си. Стараеш се адски много да накараш някой да се раздрънка. Не си
мозък да прочете етикета на кетчупа.
проститутка. Не си и наркоманка. Хората не знаят като каква да те опре
Пасувах.
делят.
- Повечето от нас го избягват.
Сервитьорът донесе супата и двете замълчахме, докато си изстиск
-Защо?
вах лимон и си слагах червен пипер с миниатюрна порцеланова лъжич
- Просто ти предавам какво се говори на улицата: „...защото не ис
ка. Джуъл гризкаше от рулцето. Реших да пробвам със смирение.
кам точно аз да си имам работа с него. От него ме побиват тръпки".
- Значи съвсем съм оплела конците?
- Направи гримаса и потрепера леко. - Говори се, че има особени же
Тя вдигна лешниковите си очи към мен. Една от фалшивите й миг
лания.
ли се бе отлепила и стърчеше над клепача й. Джуъл сведе очи, оста
- Особени?
ви парченцето руло и придърпа кафето пред себе си.
Тя остави чашата си на масата и ме погледна преценяващо.
- Права си. Не трябваше ей така да заприказвам хората и да им за
- Плаща си, но не иска да се чука.
давам въпроси. Просто съм много притеснена за Габи. Звънях в апар
Загребах фиде с лъжицата си и изчаках.
тамента й. Ходих дотам. Търсих я в университета. Никой не знае къде
- Едно момиче, казва се Джули, се среща с него. Никоя друга не
е. Това не е типично за нея.
иска. Джули не е по-умна от грахово зърно, но това е друга исто
Опитах супата. Беше по-вкусна, откожото очакйах.
рия. Каза ми, че всеки път прави едно и също. Отиват в стаята, на
- Какво работи приятелката ти Габи?
шият герой носи хартиена кесия, в която има нощница. Нищо осо-
- Антрополог е. Изучава хората. Интересува се от живота тук.
- Съзряването в Мейн.
* Известна американска антроположка. - Б. пр.
150
151
бено, някакви дантелки. Гледа как Джули я облича, после й казва
фасада, зад която да скрива страха, който е прекалено реален, за да
да легне на леглото. - Е, какво толкова. Започва да пипа нощница
бъде обсъждан. Предположих, че е второто.
та с една ръка и себе си с другата. Скоро се надървя и пуска душа,
- Джуъл, приятежата ми в опасност ли е?
като ръмжи и стене, сякаш е на седмото небе. След това я кара да
Погледите ни се срещнаха.
съблече нощницата, благодари й, плаща и си тръгва. За Джули това
- Тя е жена, скъпа.
са лесни пари.
- Защо мислиш, че това е мъжът, който тормози приятелката ми?
Докато карах към дома си, оставих мислите ми да се реят, без да
- Веднъж, като прибирал нощницата в кесията, Джули видяла
се ангажират с шофирането. „Дьо Мезонньов" бе пуст, светофарите
дръжката на нож. Казала му, ако иска пак да го правят, да не носи ножа.
светеха на празната улица. Внезапно зад мен се появи чифт фарове.
Той й обяснил, че това е неговият меч на справедливостта или някак
Прекосих „Пийл" и се дръпнах вдясно, за да позволя на колата да
ва подобна глупост. Започнал да дрънка за ножа и душата си, за еко
ме изпревари. Колата отзад направи същото. Върнах се във вътреш