Выбрать главу

нил поне тази задача. Както с главата и торса, той или тя бе поставил

ната си последователност и да оставя пълното изброяване на елемен­

ръцете и краката в отделни найлонови чували. Бяха общо четири.

тите на скелета за по-късно. Засега детективите искаха само профил

Съвсем прегледно. Вързани и изхвърлени като боклук от изминала­

за идентифициране: пол, възраст, раса.

та седмица. Пропъдих възмущението си и се принудих да се концент­

Можех да определя расата почти незабавно. Червена коса, остан­

рирам.

ки от кожа, която изглежда светла. Разлагането на плътта обаче по­

Извадих отделните части и ги подредих в анатомичен ред върху

някога причинява странни неща. Щях да проверя особеностите на ске­

стоманената маса за аутопсии в средата на стаята. Първо преместих

лета след почистването. Засега причисляването към бялата раса беше

торса и го поставих централно, с гърдите нагоре. Той бе запазил це­

сравнително оправдано.

лостта си сравнително добре. За разлика от торбата с главата, чува­

Вече предполагах, че жертвата е от женски пол. Чертите на лице­

лите с крайниците не бяха останали здраво завързани. Костите на тор­

то бяха деликатни, тялото като цяло бе дребно. Дългата/коса не озна­

са се държаха от тънки ленти изсушени мускули и сухожилия. Забе­

чаваше нищо.

лязах, че горната част от гръбнака липсва, и се помолих да го наме­

Погледнах таза. Обърнах го настрани. Отбелязах, че браздата под

ря закрепен към главата. Вътрешните органи бяха изчезнали отдав­

бедрената кост е широка и куха. Преместих го така, че да видя лон-

на, като и от тях бяха останали само смътни следи.

ните кости, там, където се срещат двете половини на таза. Извивка-

16

1 7

та от долната им страна оформяше широка арка. Деликатни ръбове

от ужас, споходил ме за пръв път в гората. Отърсих се от него и се

преминаваха по предната част на всяка от лонните кости и образува­

насилих да се фокусирам върху въпроса пред мен. Възраст. Опреде­

ха отчетливи триъгълници в долните ъгли. Типично женски черти. По-

ли възрастта. Правилната преценка на възрастта може да отведе до

късно щях да направя измервания и да пусна дискриминативни

определено име. А нищо друго нямаше да има значение, докато не бъде

функционални анализи на компютъра си, но вече не се съмнявах, че

установено името на жертвата.

това са останки от жена.

Взех скалпела и обелих плътта около коленните и лакътните ста­

Увивах лонните кости в мокра кърпа, когато ме стресна звънът на

ви. Отдели се съвсем лесно. И тук дългите кости бяха напълно зре­

телефона..Не бях забелязала колко е тихо край мен. Или колко съм

ли. Щях да го проверя и с рентген, но по принцип това означаваше,

напрегната. Отидох до бюрото, криволичейки между червеите като дете,

че растежът на костите е бил завършен. В ставите не се виждаха арт-

което играе на дама.

ритни изменения. Не е била дете, но е била млада. Това отговаряше

- Доктор Бренън - казах, като повдигнах очилата си нагоре и се

на липсата на износване, която бях забелязала при зъбите.

отпуснах на стола. С химикалката си избутах един червей от бюро­

Исках да съм още по-точна. Клодел щеше да го очаква. Огледах

то.

ключиците там, където се срещаха с гръдната кост в основата на гърло­

- Клодел - заяви гласът отсреща. Един от двамата детективи от по­

то. Въпреки че дясната бе отделена, повърхността на ставата бе об­

лицията, поели случая. Погледнах часовника на стената. Беше по-късно,

вита в твърд възел от изсъхнали хрущяли и сухожилия. С ножица раз­

отколкото предполагах. Детективът замълча. Очевидно смяташе, че

чистих възможно най-много от кожестата тъкан, после обвих костта

името му е достатъчно.

с друга мокра кърпа. Отново насочих вниманието си към таза.

- Още не съм приключила с нея - рекох аз. Чух някакво метално

Развих кърпата, с която го бях увила, и с помощта на скалпела за­

стържене. - Сигур...

почнах отново внимателно да разрязвам хрущяла, свързващ двете по­

- Нея? - прекъсна ме той. - Жена?

ловини отпред. Намокрянето го бе направило по-податлив, по-лесен

- Да. - Гледах как друг червей се изви на полумесец, после се сгъна

за рязане, но процесът си оставаше бавен и мъчителен. Не исках да

рискувам да повредя вътрешните повърхности. Когато лонните кости

на две и повтори маневрата си в противоположната посока. Добре се

най-после се отделиха, отрязах няколкото ивици от изсъхналите мус­

справяше.