Прослушах съобщенията. Една разстроена студентка. Ламанш. Едно
Обадих се на Райън и му съобщих накратко какво бях открила. Той
затваряне. Не ми се занимаваше с проблемите на студентката, така че
вече проверяваше случаите на изчезнали хора съвместно с полиция
позвъних на Габи. Никой не вдигна. Потърсих Кейти и попаднах на
та на Сен Ламбер.
секретаря й.
Едно от обажданията бе от Арън Калвърт от Норман, Оклахома.
- Оставете кратко съобщение, каквото е моето - чух веселия й глас.
Беше от вчера. Когато набрах номера, някакъв сладникав глас ми каза,
Оставих съобщение, макар и не толкова весело.
че в момента Арън го няма на бюрото му. Жената ме увери, че ужас
но съжалява и обеща да му предаде съобщението ми. Професионал
След двайсет минути бях в лабораторията. Натиках чантата си в
на сърдечност. Оставих другите листчета настрана и отидох да видя
едно чекмедже на бюрото, направих се, че не виждам розовите лист
Люси Дюмон.
чета, на които бяха записани съобщенията за мен, и отидох право в
Кабинетът на Люси бе претъпкан с терминали, монитори, прин
моргата.
тери и всевъзможни компютърни аксесоари. Кабели се изкачваха по
Мъртъвците пристигат първо в моргата. Тук ги завеждат под но
стената и изчезваха в тавана или пък минаваха на снопове по пода. Ку
пища разпечатки задръстваха рафтовете и шкафовете и висяха под най-
мера и ги съхраняват в хладилни камери, докато се определи кой па-
различни ъгли.
толог ще ги поеме. Юрисдикцията се кодира от това какъв е цветът на
пода. Моргата води директно към залите за аутопсии. Червеният цвят
Бюрото на Люси бе обърнато към вратата, а шкафовете и компют
рите образуваха нещо като подкова около нея. Работеше, като се ме
на всяко помещение свършва рязко на прага на залата за аутопсии. Мор
стеше от компютър на компютър, обутите й в маратонки крака засил
гата е под контрола на коронера, залите за аутопсии са към ЛСМ. Чер
ваха с лекота стола по сивите плочки. За мен Люси бе един тил, очер
вен под: коронер. Сив под: ЛСМ. Правя първоначалните си огледи в
тан на фона на проблясващ зелен екран. Рядко виждах лицето й.
една от четирите зали за аутопсии. След това костите се изпращат горе
в хистологичната лаборатория за окончателно почистване.
Днес край подковата бяха разположени петима японци в строги ко
стюми. Те стояха около Люси, притиснали ръце към телата си, и ки
Ламанш правеше разрез с Y-образна форма в гърдите на едно бебе.
маха, докато тя им сочеше нещо на терминала и обясняваше значение
Миниатюрните раменца бяха подпрени на гумена поставка за глава,
то му. Изругах наум, че пак не уцелвам подходящ момент, и отидох
ръчичките бяха изпънати от двете страни като на ангел. Погледнах Пиер. 1
в хистологичната лаборатория.
- После. - Не каза нищо повече. Беше потресен.
Скелетът, намерен в Сен Ламбер, бе пристигнал от моргата, така
В другия край на залата и Натали Айер бе заета с аутопсия. В мо
че се заех да изучавам разрезите, както бях направила с Тротие и Гань-
мента Лиза повдигаше гръдния кош на млад мъж. Под дългата черве-
он. Както и при другите, миниатюрни резки подсказваха, че са изпол-
154
155
звани и нож, и трион. Микроскопичните детайли бяха сходни, а раз
- Колко по-млада?
положението на разрезите - почти идентично с предишните два слу
- На седемнайсет.
чая.
- Н е .
Ръцете на жената бяха отрязани при китките, останалите крайни
- Може да е нещо като...
ци бяха отделени в ставите. Коремът й е бил разпорен точно по сред-'
- Н е .
ната линия с разрез, който е бил достатъчно дълбок, за да остави сле
Мълчание.
ди по гръбначния стълб. Въпреки че черепът и горните шийни пре
- Имам шейсет и седем имена.
шлени липсваха, следите по шестия шиен прешлен ми подсказваха, че
- Райън, тази жена не е тийнейджърка, нито старица.
жената е била обезглавена по средата на гърлото. Този човек действа
Той не се отказваше лесно.
ше систематично.
- Ами ако е имала някакво особено състояние на костите? Бях чел...
Прибрах костите, събрах бележките си и се върнах в кабинета си,
- Райън, била е между двайсет и пет и трийсет и пет годишна.
като преди това надникнах в офиса на Люси, за да проверя дали се е
- Ясно.
освободила. Никъде не се виждаха нито тя, нито японците. Оставих
- Вероятно е изчезнала между осемдесет и девета и деветдесет и
й бележка. Може би щеше да ми благодари, че съм й осигурила из
втора година.
винение да се измъкне.
- Вече го каза.
В мое отсъствие се бе обадил Калвърт. Естествено. Докато наби
- А! Още нещо. Сигурно е имала деца.
рах номера му, Люси се появи на вратата ми, стиснала ръце пред себе
- Какво?
си.
- Открих вдлъбнатини от вътрешната страна на лонните кости. Ве
- Оставили сте ми бележка, доктор Бренън? - попита тя и се
роятно търсиш нечия майка.
усмихна. Люси не говореше и дума английски.
- Благодаря.
Беше слаба като клечка, с къса коса, която подчертаваше удълже
За по-малко време, отколкото детективът би могъл да набере от
ния й череп. Семплата подстрижка и бледата кожа засилваха ефекта
ново номера, телефонът иззвъня.
от очилата й, които на нейното лице изглеждаха огромни.
-Райън, казах...
- Да, Люси, благодаря, че се отби. - Станах да й освободя един стол.
- Аз съм, мамо.
Тя седна и сви крака зад тези на стола. Като котка, която се наме
- Здравей, скъпа, как си?
ства на възглавница.
- Добре, мамо. - Пауза. - Много ли си ядосана заради разговора
- Освободи ли се от туристите?
ни онази вечер?
- Да. Те са от една лаборатория по криминология в Кобе. Повече
- Разбира се, че не, Кейти. Просто се тревожа за теб.
то са химици. Не ми пречат.
Дълга пауза.
- Не съм сигурна дали можеш да ми помогнеш, но исках да те по
- Е? Нещо друго ново при теб? Изобщо не говорихме какво си ре
питам - започнах аз.
шила да правиш през лятото. - Толкова много неща исках да й кажа,
Обясних й какво искам. Когато свърших, тя повдигна глава и се
но щях да я оставя сама да говори.
втренчи в тавана, сякаш очакваше отговора от него. Не бързаше. За
- Нищо особено не става. В Шарлът си е все така скучно.
слушах се в бръмченето на принтер някъде надолу по коридора.
Добре. Още една доза младежки негативизъм. Точно от това имах
- Няма да има нищо отпреди 1985-а, това е сигурно.
нужда. Опитах се да не издам раздразнението си.
- Осъзнавам, че е малко необичайно, но виж какво може да се на
- Как е работата?
прави.
- Добре. Бакшишите са доста.
- Също и град Квебек?
- Страхотно!
- Не, засега само случаите на ЛСМ.
- Работя доста.
Тя кимна, усмихна се и си тръгна. Като по команда телефонът из-
-Чудесно.
звъня. Райън.
- Искам да напусна.
- Може ли да е по-млада?
Изчаках.
156
157