Выбрать главу

втора година.

винение да се измъкне.

- Вече го каза.

В мое отсъствие се бе обадил Калвърт. Естествено. Докато наби­

- А! Още нещо. Сигурно е имала деца.

рах номера му, Люси се появи на вратата ми, стиснала ръце пред себе

- Какво?

си.

- Открих вдлъбнатини от вътрешната страна на лонните кости. Ве­

- Оставили сте ми бележка, доктор Бренън? - попита тя и се

роятно търсиш нечия майка.

усмихна. Люси не говореше и дума английски.

- Благодаря.

Беше слаба като клечка, с къса коса, която подчертаваше удълже­

За по-малко време, отколкото детективът би могъл да набере от­

ния й череп. Семплата подстрижка и бледата кожа засилваха ефекта

ново номера, телефонът иззвъня.

от очилата й, които на нейното лице изглеждаха огромни.

-Райън, казах...

- Да, Люси, благодаря, че се отби. - Станах да й освободя един стол.

- Аз съм, мамо.

Тя седна и сви крака зад тези на стола. Като котка, която се наме­

- Здравей, скъпа, как си?

ства на възглавница.

- Добре, мамо. - Пауза. - Много ли си ядосана заради разговора

- Освободи ли се от туристите?

ни онази вечер?

- Да. Те са от една лаборатория по криминология в Кобе. Повече­

- Разбира се, че не, Кейти. Просто се тревожа за теб.

то са химици. Не ми пречат.

Дълга пауза.

- Не съм сигурна дали можеш да ми помогнеш, но исках да те по­

- Е? Нещо друго ново при теб? Изобщо не говорихме какво си ре­

питам - започнах аз.

шила да правиш през лятото. - Толкова много неща исках да й кажа,

Обясних й какво искам. Когато свърших, тя повдигна глава и се

но щях да я оставя сама да говори.

втренчи в тавана, сякаш очакваше отговора от него. Не бързаше. За­

- Нищо особено не става. В Шарлът си е все така скучно.

слушах се в бръмченето на принтер някъде надолу по коридора.

Добре. Още една доза младежки негативизъм. Точно от това имах

- Няма да има нищо отпреди 1985-а, това е сигурно.

нужда. Опитах се да не издам раздразнението си.

- Осъзнавам, че е малко необичайно, но виж какво може да се на­

- Как е работата?

прави.

- Добре. Бакшишите са доста.

- Също и град Квебек?

- Страхотно!

- Не, засега само случаите на ЛСМ.

- Работя доста.

Тя кимна, усмихна се и си тръгна. Като по команда телефонът из-

-Чудесно.

звъня. Райън.

- Искам да напусна.

- Може ли да е по-млада?

Изчаках.

156

157

Тя замълча.

- Казах го просто така. Ние няма да се женим.

- Кейти, тези пари ще та трябват за колежа. - Кейти, не проваляй

Сякаш цяла вечност седяхме и слушахме статичното напрежение

живота си.

по линията между Монреал и Шарлът.

- Казах ти, не искам да се връщам там. Мисля да прекъсна за една

- Кейти, ще обмислиш ли предложението ми да дойдеш тук?

година и да поработя.

- Добре.

Пак се започва. Знаех какво се задава и предприех офанзивата си:

- Обещай, че няма да предприемеш нищо, без да ми кажеш.

- Скъпа, вече говорихме по този въпрос. Ако не ти харесва уни­

Мълчание.

верситетът на Вирджиния, защо не опиташ в „Макгил"? Защо не си

- Кейти?

вземеш две-три седмици отпуска и не дойдеш тук? Да видиш как е. -

- Да, мамо.

Говори бързо, мамче! - Може да си изкараме една ваканция. Ще си

- Обичам те, скъпа.

взема отпуска. Може да попътуваме по крайбрежието или да обико­

- И аз те обичам.

лим Нова Скотия. - Боже! Какво приказвах? Как щях да организирам

- Поздрави баща си от мен.

това? Няма значение. Първо дъщеря ми да дойде. Тя не отговори.

- Добре.

- Нямаш лоши оценки, нали?

- Ще ти изпратя нещо по електронната поща утре.

- Не, не. Оценките ми са добри.

-Добре.

- Тогава би могла да се прехвърлиш. Можем...

Затворих с разтреперана ръка. Какво да правя сега? С костите се

- Искам да отида в Европа.

справях по-лесно, отколкото с детето си. Взех си чаша кафе и набрах

- Европа?

номера.

-Италия.

- Доктор Калвърт, ако обичате.

- Италия?

- Кой го търси, моля? - Казах й. - Един момент. - Постави ме на

Не ми се наложи да гадая дълго.

изчакване.

- Там ли играе Макс?

- Темп, как си? Телефонът ти постоянно дава заето. Никак не е лес­

- Да. - Защита. - И какво от това?

но да те открие човек.

- И какво от това?

- Съжалявам, Арън. Дъщеря ми иска да напусне колежа и да из­

- Ще му плащат повече, отколкото тук.

бяга с един баскетболист - изтърсих аз.

Не казах нищо.

- Може ли да скача отляво и да вкарва тройки?

- Ще му дадат и къща.

- Сигурно.

Мълчание.

- Тогава я пусни.

- И кола. Ферари.

- Много смешно!

Без отговор.

- Няма нищо смешно. Щом може да скача отляво и вкарва трой­