Арън никога не се бе женил и макар че го познавах от двайсет го
та и реже чисто. Това са много ефективни малки триони. Режат напра
дини, не бях сигурна дали някога съм го виждала с приятелка.
во кости, хрущяли, сухожилия - всичко.
Първата му страст бяха конете. Заради тях пътуваше от Тълса до Чи
- Нещо друго може ли да остави такива следи?
каго и Луисвил и обратно до Оклахома.
160
161
- Доста са развълнувани. Купих на търг един жребец миналата есен.
който обожавам. Въпреки че не обичам да спя до късно, не ставам и
Оттогава дамите пощуряха.
прекалено рано. Но за седмица бях видяла изгрева на слънцето три пъти
Поговорихме за новостите в живота си и обменихме информация
- два пъти, докато заспивах, и днес след единайсетчасово мятане и
за общи приятели. Съгласихме се да се срещнем на събранието на ака
въртене в леглото, от което не се чувствах нито сънена, нито отпочи-
демията през февруари.
нала.
- Е, успех в залавянето на този човек, Темп.
Като се прибрах след обаждането на Габи, изпитах вълчи апетит.
- Благодаря.
Мазно пържено пиле, картофено пюре полуфабрикат и блудкав ябъ
Часовникът ми показваше шестнайсет и четирийсет. Коридорите
лков пай. Благодаря, „Полковник Сандърс". После гореща вана и дълго
и кабинетите наоколо пак бяха притихнали. Подскочих стреснато, ко
суетене с коричката на дясната ми буза. Към седем избрах спортния
гато телефонът иззвъня.
канал и заспах на шума от мачовете.
- Видях те снощи.
Включих компютъра си - в шест сутринта или шест вечерта той
-Габи?
бе еднакво готов за действие. Бях изпратила съобщение на Кейти и
- Не прави повече така, Темп.
тя можеше да го отвори от лаптопа си и да ми отговори от собстве
- Габи, къде си?
ната си стая. Ура! Да живее интернет.
- Само ще усложниш положението.
Курсорът на екрана примигна насреща ми, настоявайки, че доку
- По дяволите, Габи, не си играй с мен! Къде си? Какво става?
ментът, който съм създала, е празен. Беше прав. Таблицата, която бях
- Няма значение. Не мога да се видя с теб в момента.
започнала на хартия, имаше озаглавени колони, но иначе беше праз
Не можех да повярвам, че пак прави същото. Усещах как гневът
на. Кога се бях захванала с всичко това? В деня на парада. Само пре
се надига в гърдите ми.
ди седмица, но ми се струваше, че е минала цяла вечност. Днес беше
- Стой настрана, Темп. Стой настрана от мен! Стой настрана от
трийсети. Месец, откакто бе намерен трупът на Изабел Ганьон, и една
моите...
седмица от убийството на Маргарет Адкинс.
Егоизмът и грубостта на Габи възпламениха сдържаната ми
Какво бяхме свършили оттогава, освен че намерихме още един труп?
ярост. Подхранена от арогантността на Клодел, жестокостта на пси
Наблюдението на апартамента на улица „Берже" потвърждаваше, че
хопата убиец и младежките грешки на Кейти, тя избухна и аз се на
обитателят му не се е връщал. Голяма изненада. При претърсването
хвърлих върху приятелката си.
не бяха намерили нищо полезно. Нямахме нищо, което да ни насочи
- За каква, по дяволите, се мислиш? - Кипях, гласът ми трепере
към самоличността на Сен Жак, и не бяхме идентифигщрали послед
ше. - Да те оставя на мира?! Добре, ще те оставя на мира! Не знам
ния открит труп. Клодел все още отказваше да приеме, че случаите са
каква откачена игра играеш, Габи, но аз се отказвам! Оттеглям се! Край!
свързани, а Райън ме смяташе за „детектив на свободна практика". Ща
Няма да се заразя от твоята шизофрения! Няма да прихвана твоята иа-
стие.
раноя! Няма, повтарям, няма да си играя на маскирания отмъстапел,
Върнах се на таблицата. Разширих заглавията на колоните. Физи
за да те спасявам в беда!
чески характеристики. Местоживеене. Жилище. Работа. Приятели. Чле
Всеки неврон в тялото ми бе пренапрегнат, сякаш бях включила
нове на семейството. Дата на раждане. Дата на смъртта. Дата на от
уред за 110 волта в контакт за 220. Гърдите ми се надигаха, в очите
криване на трупа. Време. Място. Въвеждах всичко, за което се сещах
ми напираха сълзи. Емоциите на Темп.
и което можеше да разкрие връзката. Най-вляво озаглавих четири реда:
Вместо Габи, чух сигнал „свободно".
Адкинс, Ганьон, Тротие, Неизвестна. Щях да въведа името, когато от
криехме на кого са принадлежали костите от Сен Ламбер. В седем и
половина затворих файла, прибрах лаптопа в чантата си и се пригот
21.
вих за работа.
Движението бе натоварено, така че минах през тунела „Вил Мари".