В шест сутринта по прозореца ми барабанеше силен дъжд. От вре
Вече бе съвсем светло, но денят бе мрачен заради тъмните гъсти обла
ме на време по улицата минаваше по някоя кола и издаваше тихи сви
ци, надвиснали над града. Отне ми половин час да стигна до лабора
стящи звуци. За трети път през последните дни видях изгрева - миг,
торията.
162
163
Исках веднага да се заема с папките, да изровя и най-дребните под
на остатъка от цигарата без филтър между жълтите си пръсти и смук-
робности, за да ги въведа в таблицата си, но на бюрото ме чакаха две
на дълбоко. Някой ми бе споменал, че Пелтие никога не бил излизал
неотложни задачи. Едно бебе, намерено в градския парк, сред камъ
извън провинция Квебек. Беше на шейсет и четири години.
ните на дъното на един поток. Според бележката на Ламанш, тъкан
- Има само три аутопсии - започна Ламанш с разпределението на
та била изсъхнала и вътрешните органи - неразпознаваеми, но ина
случаите за деня.
че трупът бил добре запазен. Искаше моето мнение за възрастта на
- Предпразнично спокойствие - отбеляза Пелтие и се пресегна за
бебето. Това нямаше да ми отнеме много време.
разпечатката си. Изкуствените му зъби тракаха леко, когато говоре
Погледнах полицейския доклад, прикрепен към другия формуляр.
ше. - После ще стане напечено.
Кости, намерени в гората. Най-честите случаи, които ми възлагаха. Мо
- Да. - Пиер взе червения си маркер. - Поне времето е по-хлад
жеше да значи всичко - от труп, накълцан с брадва, до мъртва котка.
но. Може да ни е от полза.
Обадих се на Денис и поисках рентгеновите снимки на бебето, после
Той изброи меланхоличния списък за деня, като съобщаваше до
слязох долу да огледам костите. Лиза донесе картонена кутия от мор
пълнителна информация за всеки случай. Самоубийство с въглероден
гата и я постави на масата.
диоксид. Старец, намерен мъртъв в леглото си. Бебе, захвърлено в пар
Подаде ми ръкавици и аз извадих три буци засъхнала глина от ку
ка.
тията. Костите се подаваха от тях. Опитах се да изроня глината, но бе
- Самоубийството изглежда съвсем ясно. - Ламанш огледа поли
твърда като цимент.
цейския доклад. - Бял мъж... Възраст двайсет и седем години... Наме
- Да направим снимки и рентген, после да ги натопим. Използвай
рен зад волана в собствения си гараж... Резервоарът празен, ключът
разделители, за да не се смесят отделните парчета. Ще дойда пак след
- на положение за запалване на двигателя.
оперативката.
Разстла няколко моментални снимки върху масата. Виждаше се
Четиримата патолози от ЛСМ се срещат с Ламанш всяка сутрин,
тъмносин форд в средата на единичен гараж. Гъвкава тръба от тези,
за да обсъдят текущите случаи и да получат заданията за аутопсии. В
които се използват за вентилация в сувшлните, минаваше от ауспу
дните, когато съм на работа, ходя и аз. Когато се качих горе, Пиер,
ха до задния прозорец на колата. Ламанш продължи да чете:
Натали Айер, Жан Пелтие и Марк Бержерон вече седяха около мал
- Регистрирана депресия в миналото... Прощална бележка. - По
ката заседателна маса в кабинета на Ламанш. Знаех, че Марсел Мо
гледна Натали. - Доктор Айер?
рен днес е в съда, а Емили Сантанджело си бе взела почивен ден.
Тя кимна и взе папката с материалите. Пиер отбеляза с червено А
Всички се раздвижиха, за да ми направят място, и напъхаха още
върху списъка си и взе следващия комплект формуляри.
един стол в кръга. Разменихме си поздрави.
- Номер 26742 е бял мъж... Възраст седемдесет и осем... Лекуващ
- Марк, какво те води тук в четвъртък? - попитах аз.
се диабетик. - Очите му набързо обходиха обобщаващия доклад, за
- Утре е празник.
да отсеят най-важната информация. - Не го били виждали няколко дни...
- Бях забравила. Денят на Канада.
Сестра му го намерила... Никакви следи от нараняване. - Чете наум
- Ще ходиш ли на парада? - попита Пелтие с непроницаемо изра
няколко минути. - Любопитната подробност е, че има забавяне меж
жение. Френският му бе с оттенъци от квебекската провинция и труд
ду момента, в който го е намерила, и часа, в който се е обадила за по
но разгадавах какво казва. Месеци наред не му разбирах и дума и иро
мощ. Очевидно е попретърсила къщата междувременно. - Той вдиг
ничните му коментари ми бяха убягвали. Сега, след четири години, раз
на глава. - Доктор Пелтие?
бирах почти всичко. Тази сутрин успях да уловя иронията му.
Жан сви рамене и протегна ръка. Ламанш написа червено П в списъ