кули, които съединяваха таза с долния край на гръбнака отзад, осво
-Бяла?
бодих го, отнесох го в мивката и накиснах лонната част във вода.
-Да.
След това се върнах при тялото и отвих ключицата. Отново отде
- Възраст?
лих възможно най-много от тъканта. После напълних пластмасов кон
- Ще мога да дам приблизителната възраст до час.
тейнер за проби с вода, подпрях го на гръдния кош и потопих края на
Представих си го как поглежда часовника си.
юпочицата в него.
- Добре. Ще дойда там, след като обядвам. - Щрак. Взех папката
Погледнах часовника на стената - 12,25. Отдалечих се от масата,
си и обърнах на следващата страница от формуляра. Възраст. Това
свалих ръкавиците си и се изпънах бавно. Гърбът ми бе схванат и ме
бе труп на възрастен човек. Вече бях проверила устата. Мъдреците
болеше. Напоследък гръбнакът доста ме болеше и стоенето по три часа
бяха напълно израснали.
над масата за аутопсии определено влошаваше положението. Отка
Огледах ръцете там, където бяха отделени от торса при раменете.
звах да повярвам или да призная, че това е от възрастта. Наскоро от
Краят и на двете раменни кости бе напълно оформен. Другият край
критата необходимост от очила за четене и трайното покачване на те
на ръцете бе напълно безполезен в този момент: и двете бяха отря
глото ми от 51 на 54 килограма също не бяха свързани с възрастта ми.
зани при китките. Тези части трябваше да намеря по-късно. Огледах
Нищо подобно.
краката. Главата на бедрената кост бе също напълно оформена и от
ляво, и отдясно.
Обърнах се и видях, че Даниел - един от помощниците в лабора
Нещо в тези отрязани стави ме смущаваше. Чувството се различа
торията, ме наблюдава откъм външния офис. Той имаше тик, от кой
ваше от обичайната ми реакция спрямо подобна перверзност, но бе
то напрягаше горната си устна и примигваше бързо. Раздвижи се ряз
някак смътно и ненапълно оформено. Когато оставих левия крак об
ко, прехвърли цялата си тежест върху единия крак и присви другия.
ратно на масата, стомахът ми се преобърна. Отново ме обви облакът
Приличаше на чайка, кацнала на брега в очакване на следващата вълна.
18
19
- Кога искаш да направя радиографията? - попита ме. Очилата му
и пълното отсъствие на вътрешности и мозъчна тъкан също подска
се бяха смъкнали до върха на носа и той по:скоро надничаше над тях,
зваха, че смъртта е настъпила в края на зимата или в началото на про
вместо през тях.
летта.
- Очаквам да свърша до три - отвърнах и хвърлих ръкавиците си
Облегнах се назад и го погледнах в очакване. И аз можех да бъда
в кошчето за биологични отпадъци. Изведнъж осъзнах колко съм глад
потайна. Той отвори папката и запрелиства съдържанието й. Чаках.
на. Сутрешното ми кафе си стоеше на работния плот, изстинало и не
Клодел отдели един формуляр и прочете:
докоснато. Бях го забравила.
- Мириам Уайдър. - Последва пауза, докато отсяваше информа
- Добре. - Той отскочи назад, завъртя се и изчезна от залата.
цията във формуляра. - Изчезнала на 4 април 1994 г. - Пауза. - Жена.
Метнах предпазните си очила на плота, извадих хартиен чаршаф
Бяла. - Дълга пауза. - Дата на раждане 6.9.1948.
от чекмеджето под страничния плот, разгънах го и покрих трупа. Из
И двамата изчислихме наум - четирийсет и пет годишна.
мих ръцете си и се върнах в кабинета си на петия етаж, там се пре
- Възможно е - казах аз и го подканих с ръка да продължи.
облякох и излязох да обядвам. Това не ми се случваше често, но днес
Той остави формуляра на бюрото и зачете следващия:
имах нужда от малко слънце.
- Соланж Леже. Съпругът й е съобщил за изчезването. - Замълча,
докато се опитваше да разчете датата. - 2 май 1994. Жена. Бяла. Дата
Клодел спази обещанието си. Когато се върнах в един и полови
на раждане 17.8.1928.
на, вече ме чакаше в кабинета ми. Седеше срещу бюрото, втренчен в
- Не - поклатих глава. - Много е възрастна.
реконструирания череп върху работната ми маса. Когато ме чу, объ
Клодел върна формуляра обратно в папката и извади друг.
рна глава, но не каза нищо. Закачих сакото отзад на вратата, минах
- Изабел Ганьон. Видяна за последно на 1 април 1994. Жена. Бяла.
край него и се настаних на стола си.
Дата на раждане 15.1.1971.
- Добър ден, господин Клодел. Как сте? - усмихнах му се мило.
—Двайсет и три години. Да - кимнах бавно. - Възможно е. - Фор
- Добър ден. - Очевидно не се интересуваше как се чувствам аз.
мулярът се озова на бюрото.
На бюрото пред него лежеше една папка. Той постави ръка върху