- Предоставихме я на... - Той посочи визитката.
губещи се на полароидните, тук се виждаха добре. Миниатюрният труп
- Доктор Бейли - помогнах му аз.
бе одран и разчленен. Вероятно Денис бе подредил частите в анато
Погледнах отново визитната картичка. „Това не значи нищо", мис
мичен ред и внимателно ги бе фотографирал.
лех си аз, а в същото време се чух да питам:
Докато преглеждах купчината снимки, не можех да не забележа,
- Може ли да задържа визитката?
че нарязаните парчета смътно приличаха на заек, подготвен за готве
- Разбира се.
не. Освен една подробност. Петата снимка показваше малка ръка, за
- Само още едно нещо. Защо го нарекохте случая с терминална
вършваща с четири съвършени пръста и палец, извит към деликатна
та маймуна?
та длан.
- Ами защото беше намерена на автобусния терминал - отвърна
Последните две бяха фокусирани върху главата. Без покритието
той изненадано.
на кожата и козината тя изглеждаше праисторическа, като ембрион,
176
177
откъснат от плацентата, гол и уязвим. Черепът бе голям колкото ман
Погледнах часовника си за хиляден цът - 9,12 вечерта. По дяво
дарина. Въпреки че лицето бе плоско и чертите антропоидни, не бе осо
лите! Трябваше вече да се е появил. Часът му свършваше в девет. Поне
бено трудно да се познае, че това не е човешки примат. В устата има
така ми беше казала секретарката. Станах и закрачих напред-назад.
ше пълен комплект зъби, всички кътници и така нататък. Преброих
В девет и половина се отказах. Тъкмо метнах чантата си през рамо
ги. Три предкътника във всеки квадрант. Терминалната маймуна беше
и чух някъде да се отваря врата. Не видях къде. След минута един мъж
дошла от Южна Америка.
с огромна купчина лабораторни справочници се появи забързан из
„Поредният случай с животно", казах си и върнах снимките в пли
зад ъгъла. Постоянно наместваше ръцете си, за да попречи на книги
ка. Попадат при нас от време на време, защото някой решава, че са
те да паднат. Жилетката му изглеждаше така, сякаш бе напуснала Ир
човешки останки. Мечешки лапи, одрани и зарязани от ловци; прасе
ландия преди голямата картофена криза*. Предположих, че е на око
та и кози, убити за месото им, а ненужните им части оставени край
ло четирийсет години.
пътя; изтезавани кучета и котки, изхвърлени в реката. Безчувствис-
Като ме видя, той спря на място, но лицето му си остана невъзму
то на хората винаги ме е удивлявало. Така и не свикнах с него.
тимо. Понечих да се представя, ала в този момент една тетрадка се из
Тогава защо този случай задържаше вниманието ми? Огледах за
плъзна от купчината. И двамата се наведохме да я вдигнем. Не бе добър
последно цветните снимки. Маймуната бе нарязана на парчета. Голя
ход от негова страна. Голяма част от купчината последва падналата
ма работа. В такова състояние идват и повечето животински трупо
тетрадка и се разпиля по пода като конфети в новогодишна нощ. Съби
ве, които виждаме. Някой ненормалник навярно се е забавлявал да из
рахме и трупахме разпилените книги и тетрадки няколко минути, после
мъчва и убие животното. Може да е бил ученик, ядосан от оценката
мъжът отключи кабинета си и стовари книгите върху бюрото.
си.
- Извинете - каза той на френски със силен акцент. - Аз...
На петата снимка спрях и заковах поглед върху образа. Стомахът
- Няма проблем - отвърнах на английски. - Сигурно ви стреснах.
ми отново се сви на кълбо. Взрях се в снимката, после вдигнах слу
- Да... Не. Трябваше да ги пренеса на два пъти. Често ми се случ
шалката на телефона.
ва. - Английският му не бе с американско звучене.
- Лабораторни справочници?
- Да. Имах лекция по етнологическа методология.
23.
Външността му бе комбинация от всички нюанси на залеза. Бле
дорозова кожа, малинови бузи, коса с цвят на ванилова гофрета. Му
Няма нищо по-празно от класни стаи след края на учебния ден. Точ
стаците и миглите му бяха кехлибарени. Приличаше на човек, който
но така си представям последиците от избухването на неутронна бом
винаги получава изгаряне на кожата и никога - хубав тен.
ба. Лампите светят. Водни пръскалки се задействат по команда. Звънци
- Звучи интересно.
звънят по график. Компютърни терминали примигват зловещо. Лип
- Бих искал повече от студентите ми да мислят така. Мога ли...
сват хората. Никой не утолява жаждата си, никой не бърза за час, ни
- Казвам се Темп Бренън - представих се аз, бръкнах в чантата