ва, така че не мисля, че съм стоял до късно. Вероятно някой от дип
крати проекта?
ломантите е бил последен. Секретарката не проверява тези врати, ос
- Не. Абсолютно не. - Гласът му звучеше убедено. Очите му ка
вен ако изрично не я помоля да го направи.
зваха друго.
И пак замълча.
- Тя поддържа ли връзка с вас?
- Предполагам, че някой външен човек би могъл да влезе. Не е не
-Re.
възможно вратите да са оставени отключени. Някои от студентите са
- Често ли е така?
по-безотговорни.
- Някои студенти го правят, други - не. - Сега триъгълниците, кои
- Ами клетката?
то рисуваше, бяха по-големи.
- Клетката не бе особено надеждна. Просто имаше катинар. Така
Промених тактиката си:
и не го намерихме. Предполагам, че може да е бил прерязан.
- Кой друг имаше достъп до... лаборатория ли е всъщност?
Опитах се да подхода към следващия въпрос деликатно:
182
183
- Бяха ли намерени лштсващите части?
След като излязох от района на университета, поех на север по „Сен
- Липсващите части?
Дьони", покрай редицата скъпи бутици и бистра. Въпреки че е само
- Алса е била - потърсих подходящата дума - нарязана на парче
на няколко пресечки на изток, „Сен Дьони" е на светлинни години от
та. Някои части не са били в намерения вързоп. Питах се дали не сте
„Сен Лоран". Любимо кътче на младите и заможните, „Сен Дьони"
открили нещо тук?
е мястото, където човек идва да търси рокля, сребърни обици, гадже
- Например? Какво е липсвало? - Бледорозовото му лице изглеж
или авантюра за една нощ. Улицата на мечтите. Повечето градове си
даше озадачено.
имат такава. Монреал има две: „Кресънт" за англичаните и „Сен Дьо
- Дясната й ръка, доктор Бейли. Дясната й ръка е била отрязана
ни" за французите.
от китката. Не е била във вързопа.
Мислех си за Алса, докато чаках на светофара при „Дьо Мезон-
Нямаше причина да му разказвам за жените, с които се бе случи
ньов". Навярно Бейли беше прав. Напред и вдясно от мен беше ав
ло същото - всъщност истинската причина да дойда тук.
тогарата. Убиецът не бе отишъл далече, за да се отърве от тялото, кое
Той замълча. Сплете пръсти зад главата си, облегна се назад и се
то подсказваше, че може би е местен.
загледа в нещо зад мен. Малиновият цвят на бузите му сега бе станал
А може и да е бил някой, който е работел наоколо. Точно така,
пурпурен.
Бренън. Открадва една маймуна, взема метрото до дома си, пребива
След цяла вечност наруших тишината:
я, накълцва я, после пак я мята на метрото и я оставя на автогарата.
- Ретроспективно какво мислите, че се е случило?
Страхотна логика.
Не ми отговори веднага. После, когато бях убедена, че изобщо няма
Светофарът светна зелено. Пресякох „Сен Дьони" и тръгнах на за
да го направи, се обади:
пад по „Дьо Мезонньов". Още си мислех за разговора с Бейли. Нещо
- Смятам, че вероятно е било дело на някоя от мутантните форми
в него ме смущаваше, но какво? Дали това, че показа прекалено сил
на живот, които се пръкват в помийните шахти на университета.
ни чувства към една студентка? И прекалено слаби към маймуната?
Помислих, че е завършил. Сякаш бе започнал да диша някак по-
Защо изглеждаше толкова - какво? - негативно настроен към проекта
дълбоко. После добави нещо, почти го прошепна. Не го чух добре.
с Алса? Защо не знаеше за липсващата ръка? Нали Пелтие ми каза,
- Моля?
че Бейли е огледал трупа? Не е ли забелязал липсващата ръка? Трупът
- Мари-Лиз заслужаваше нещо по-добро.
е бил предаден на него и той го бе отнесъл в лабораторията.
Стори ми се странно, че го каза. Алса също бе заслужавала нещо
- По дяволите! - възкликнах на глас и едва не се плеснах по че
по-добро, помислих си аз, но стиснах езика зад зъбите си. Без пред
лото.
упреждение един звънец разцепи тишината и разтърси всеки нерв в
Един мъж с гащеризон се обърна към мен разтревожено. Беше без
тялото ми. Погледнах часовника си - 10,00 вечерта.
риза и чорапи и носеше във всяка ръка по една пазарска торба със скъса
Отвърнах уклончиво на въпроса му относно моя интерес към май
ни дръжки. Усмихнах се, за да го успокоя, и той продължи напред, кла
муна, умряла преди четири години, благодарих му за отделеното вре
тейки глава, учуден от състоянието на човечеството и Вселената.
ме и го помолих да ми се обади, ако си спомни още нещо. Оставих го
„Ама че си следовател! - упрекнах се аз. - Дори не попита Бейли
седнал зад бюрото, втренчен в нещо над главата ми. Предположих, че