Смъртта се засели в колибата. Двама души издъхнаха в един ден, на следващия — третият, на още по-следващия — поредният…
Бяха останали само четирима души. По-скоро четири живи скелета.
На петия ден, разкъсвани от непоносим глад, изядоха обувките на умрелите си другари… На следващия ден изгризаха и собствените си обувки.
Господи! На какво само бяха заприличали! Неузнаваеми!
На седмия ден след заминаването на другарите им те легнаха между скалите в очакване на смъртта, която беше вече неизбежна.
И все пак някакво смътно предчувствие, че Бог е с тях, ги крепеше и даде сили на едного от тях да се довлече до брега. Щом стигна дотам, той видя приближаването на лодка, но не повярва на очите си. Все пак със сетни сили извика:
— Лодка! Лодка!
Този вик съживи другарите му. Подпомагайки се един друг, те се замъкнаха на брега. Вече нямаше измама. Наистина беше лодка, която бе тръгнала от изток или от Минган.
— Отец Креспел! Той е! Идва да ни спаси! — развикаха се нещастниците.
Два последователни изстрела се разнесоха от лодката.
— Те са! Няма съмнение! — извикаха още по-окуражени корабокрушенците.
Към глада и болестта се прибави и вълнението и те не издържаха. Паднаха на земята, загубили съзнание.
В същото време лодката се приближаваше бързо, като от нея продължаваха да се носят пушечните изстрели, но никакъв вик не откликваше на тях.
Неспокойни, че не чуват гласовете им, отец Креспел и другарите му, които бяха в лодката, побързаха към предишното си убежище. Там обаче намериха само два полуразложени трупа, останали непогребани.
Обиколиха крайбрежието и най-после намериха четиримата си припаднали другари. Занесоха ги внимателно в лодката и те дойдоха в съзнание.
Трима от тях можаха да отговорят на въпросите им и разказаха как са прекарали последните дни. Но четвъртият издъхна, още недопил рома, който му наляха, за да се свести.
Когато се върнаха в Минган, болните постепенно започнаха да се оправят, докато оздравяха напълно. Известно време прекараха в Квебек, където останаха като мирни колонизатори и не искаха да се борят повече с морето.
Отец Креспел замина за Франция, видя родината си и остави костите си някъде в Гренландия, където бе отишъл да продължи мисионерската си служба.