— Ненда! Не можете да сторите това — Джулиъс Грейвс беше се изправил. — Бог ми е свидетел, че не искам вие или някой друг да бъде убит. Но помислете какво ще направите, ако им покажете как да извършат преход. Ще върнете отново зардалу в спиралния ръкав и ще им помогнете да започнат отново техните безчинства.
Мускулестото пипало се протегна и стисна Грейвс за рамото. Той извика от болка и падна на пода.
Бърди Кили се завтече към него. Докато зардалу разговаряха помежду си, той прегледа Грейвс.
— Няма нищо счупено — каза тихо Бърди. — Мястото само е силно охлузено. Може да има пукната ключица, макар да се съмнявам. Стойте неподвижно. Не се опитвайте да движите ръката си. Ще я превържа към гърдите — той погледна към Луис Ненда и повиши глас: — А вие, вие жалка измет! По-лош сте и от Калик. По-добре се молете да не излезем живи оттук. Иначе вашето име и това на Калик ще бъдат прокълнати из целия спирален ръкав.
— Млъкнете — Калик посочи към Д’жмерлиа, който през цялото време беше се привел към пода. Бледо лимонените му очи се въртяха нервно на стълбчетата си ту към един, ту към друг говорещ. Ло’фтианецът изпълзя напред и застана до Джулиъс Грейвс.
— Помогни му, Д’жмерлиа, ако желае да ходи — каза Калик. — Холдър реши. Ние отиваме с Ненда… Всичките. Зардалу ще огледат транспортната система. И дано да работи, иначе всички ще пострадаме — тя посочи към стоящата до нея зардалу, където точно зад снопа пипала се виждаше светлооранжев овал. — Холдър предупреждава да не се опитвате да избягате, докато вървим. Малките са гладни. На тях им е безразлично каква храна ще им дадат — мъртва или жива.
Пътуването през сумрачните тунели на артефакта на Строителите продължи дълго. Зардалу искаха да проверят твърдението на Луис Ненда, но не бяха толкова наивни да повярват, че няма някаква хитрост или уловка. Вървяха бавно, използваха заложниците да проверят всички подозрителни места и внимателно оглеждаха всеки коридор, преди да навлязат в него.
Джулиъс Грейвс и Д’жмерлиа бяха заставени да вървят отпред като детектори за скрити бомби или мини. Близо след тях вървяха шест зардалу. Бърди Кили, следващ в колоната, беше изненадан, че докато сините грамади пред него вървяха, продължаваха да се появяват новородени. Докато ги наблюдаваше, от огърлицата родилни торби се появиха още две светлорозови миниатюрни зардалу. Щом се родиха, те се спуснаха по еластичното мазно тяло, за да се скрият под защитните пипала. Минути след това се появиха малки човки и запискаха за храна. Родителите ги заредиха в движение с храна от широките джобове в основата на торсовете им.
Луис Ненда беше от страната на Кили. Бърди охлади желанието на другия мъж да му говори. След няколко опита Ненда се обърна към Калик, която ходеше отзад, заобиколена от осемте зардалу.
— Попитай Холдър нещо, моля те — каза той. — Попитай го какво ще стане, когато отидем при транспортната система. Напомни й колко усилия полагам да им помогна. Кажи й, че е справедливо да бъда пуснат след това.
Калик предаде молбата. Последва свирене.
— Холдър се съгласи, най-малкото обеща — каза Калик.
— Ако всичко е както казахте, няма да бъдете убит. Ако не е — не ви завиждам.
Бърди обърна глава.
— Пръв вас трябва да изядат дано, Ненда, мръсен предателю! Това ще спаси останалите, защото вашият вонящ труп ще отрови всяко зардалу, което се докосне до него. Ако има справедливост, вие пръв трябва да умрете.
— Справедливост? О, но справедливост не съществува, комисар — Ненда се огледа. Очите му бяха налети с кръв, напрегнати. — Не и тук, нито някъде в спиралния ръкав. Вие сте били достатъчно дълго наоколо и трябва да го знаете. Има само хора като вас и мен и сини негодници като зардалу.
Бърди го погледна. Най-лошото беше, че Ненда бе прав. Нямаше справедливост. Никога не бе имало и никога нямаше да има. Ако имаше, той изобщо нямаше да е тук. Щеше да е в дома си на Опал, в безопасност в леглото.
Докато вървяха през сумрачните коридори и големите зали, Бърди извърши обстоен оглед на обстановката. Дори най-малкото място на артефакта беше като огромен, дебнещ звяр. От пристигането тук и отвличането им като заложници от зардалу, не бе имал възможност да разбере точно къде отива, нито защо. Сега, оглеждайки съоръженията, покрай които минаваха, Бърди разбра, че не може да се досети за предназначението на нито едно от тях. Нещо сигурно поддържаше мястото да функционира. В коридорите имаше свеж въздух, в контейнерите храна, функционираха и отходните места за толкова различни същества като хора, ло’фтианци и зардалу. Но имаше някаква мистерия. Нямаше никаква следа от помпи или тръбопроводи. Бърди нямаше представа как функционира артефакта. Мисълта, че вероятно никога няма да го научи, беше потискаща.