Пълзейки над него, вкопчило се в тавана на тунела, с главата надолу, се появи голямото крилато тяло на Атвар Х’сиал.
Сикропеанката остана да виси на тавана, докато не отмина падналото тяло на зардалу. После се пусна право върху неподвижните пипала и блъсна зардалуто с всичка сила. Туловището запази равновесие за миг на края на склона, после полетя надолу. Ненда чу как то се търкаля и плъзга към вихъра на дъното, без да издаде никакъв звук.
Видя как изчезва, но това не решаваше проблема. Макар че вече не беше дърпан на две страни пипалото на Холдър все още смазваше средната част на тялото му и неотклонно го дърпаше към отворената остра човка.
Ненда нямаше сила да извика за помощ. Калик, изпразнила торбичката си с отрова, се нахвърли върху второто зардалу, но чифт пипала я хванаха. Калик и Ненда бяха придърпани към човката на Холдър.
Атвар Х’сиал обърна глава, мъчейки се да се ориентира в жестоката борба в тунела. Жълтите, прилични на тръби рога от двете страни на главата й сочеха към Луис Ненда и Калик, които вече бяха съвсем близо до човката на зардалуто.
Атвар Х’сиал се сниши мълчаливо.
Чак в последния момент, когато Ненда беше съвсем близо до ослепените очи и зеещата паст на Холдър, сикропеанката пристъпи към действие.
Тя извади лъскав елипсоид изпод крилата си. Когато Зардалу отвори широко човката си да погълне Ненда, Атвар Х’сиал скочи.
Два задни крайника се забиха в ослепените очи на Холдър. Това беше просто за отвличане на вниманието, докато друг преден крайник натика дълбоко в хранопровода на Холдър овален предмет. След като сикропеанката го издърпа за част от секундата, зеещата паст се затвори.
Зардалуто издаде странен рев, голямото тяло се разтърси и подскочи право нагоре. Пипалата, държащи Ненда и Калик, се отпуснаха немощно. Луис Ненда падна на пода на тунела и видя нещо, което никое зрящо същество във вселената не беше виждал по-рано — вътрешността на зардалу, такава каквато я виждаше сикропеанката с ултразвуковото си зрение.
Взривът беше произведен дълбоко в туловището на Холдър. Светлината от него беше толкова силна, че тялото на зардалу стана прозрачно и разкри вътрешните му органи. Дифузна синя светлина излизаше от търбуха, от човката, от очите и дори от пипалата. Ненда видя тъмното кълбо на мозъка, разположен в центъра над дългия сноп на централната нервна система. Над него той можа да различи формата на осемкамерно сърце, помпащо кръвта из масивното тяло. Самият взрив беше в дъното на търбуха — ослепително синя точка.
Докато Ненда се чудеше какво става, светлата точка изчезна. Холдър отново се превърна във висок цилиндър от среднощно синьо, подпрян на силни пипала.
Само че пипалата вече не можеха да поддържат тялото. Те се разкрачваха все по-широко и по-широко, докато не се разпростряха по цялата ширина на коридора. Торсът се накланяше все по-ниско към центъра и накрая се просна на пода с глава към себеподобните си.
Луис Ненда отскочи далеч от зардалу. Атвар Х’сиал беше казала, че взривът не е истинско оръжие. Той няма да експлодира вътре в зардалуто и няма да го убие. Но дори и така, силата на светлинния взрив беше достатъчна да обезсили зардалуто най-малкото за известно време.
Ненда възнамеряваше сам да удължи това време. Когато зардалуто беше откъснало крака на Калик, беше обещал лично да се заеме с Холдър.
Той измъкна дългия си нож от ножницата, закрепена на прасеца. Може би не би могъл да промуши зардалу в сърцето, защото то беше много дълбоко, но беше сигурен, че ще си проправи път до него. Сега знаеше къде точно се намира в тялото.
Ненда тръгна напред, но се разколеба.
Дванайсетте зардалу все още бяха активни. Изгарянията, които Ханс Ребка, Дариа Ланг и Е. К. Тали им причиняваха отзад, постигнаха желания ефект и ги накараха да се завъртят в кръг, насочвайки полуделите от болка извънземни към стръмната площадка, която водеше надолу към транспортния вихър.
Но това създаде нов проблем. Ненда, Калик, Грейвс, Д’жмерлиа и Атвар Х’сиал се оказаха пред зардалута. Макар че враговете им бяха слепи, техните пипала и човки запазваха страшната си сила. Нямаше начин да ги подкарат надолу към площадката без те самите да се окажат повлечени от тях.
А зардалу свикваха със своята слепота. Дори докато Ненда гледаше, Е. К. Тали се оказа на сантиметри от едно силно, плющящо пипало.
Хуманоидът беше в лоша физическа форма и изобщо не беше в състояние да се бие. Той се олюляваше и залиташе, влачейки безпомощно единия си крак по пода. С изгарящия си уред Тали принуди извънземното да тръгне към транспортния вихър, после избяга назад. Но едно размахано пипало го пропусна за част от секундата.