„Мисли позитивно! Мисли за победата.“
Може би наистина побеждаваха. Борбата около него продължаваше. Той чу цвъртене от прибори за електрическо изгаряне, свирене и тракане от болка, удряне на разярени пипала по стените и пода. Мощните удари засегнаха тялото на Холдър.
И тогава чу нов звук. Беше предсмъртна агония на човек.
Ненда рискува, провря лице между две пипала и надзърна.
Омаломощеното тяло на Е. К. Тали се движеше едва-едва. Едно зардалу го хвана с четири от приличните си на питон пипала. Ханс Ребка и Дариа Ланг бяха там, тичаха в опасна близост в стремежа си да изгорят очите и търбуха на извънземното.
Никакъв ефект. Зардалуто беше обзето от ярост и желание за мъст. То бавно разкъсваше тялото на Тали. Ненда видя как бяха откъснати двете ръце, после краката, един по един. Накрая окървавения труп беше захвърлен към стената на коридора. Горната част на черепната кутия излетя на пода, миг след това тя беше счупена като черупка на яйце от пипалото на друго опипващо на сляпо зардалу.
Ненда дръпна назад глава. Нищо не можеше да направи за Тали. Атвар Х’сиал и другите сигурно бяха се придвижили по тавана на относително безопасно по-високо ниво на коридора и не се виждаха. Той трябваше да полежи още малко, докато Ланг и Ребка изтласкат дезориентираните зардалу последните няколко метра. Ненда погледна през пипалата на Холдър. Още три стъпки и те ще бъдат на площадката към вихъра, в точката, от която нямаше връщане.
Острата болка в десния му палец беше толкова неочаквана, че за момент Ненда нямаше представа какво става. Приглушеният вик, изтръгнал се от него, беше повече от изненада, отколкото от болка.
Той вдигна ръка. На нея със здраво забита човка в кървящата плът висеше едно малко зардалу. Докато Ненда го гледаше, то погълна края на палеца му. В същия момент малкото се приготви за нова хапка.
Ненда удари съществото със свободната си ръка и се огледа. В сянката на подслоняващите го пипала можеше да вижда по-добре. До синьото тяло на намиращия се в безсъзнание родител той съгледа четири малки кръгли същества с цвят на кайсия.
Избухването на взрива беше достатъчно Холдър да изпадне в безсъзнание, но потомството съвсем не беше омаломощено. Всички малки пълзяха към него с недвусмислени намерения.
— Не днес, малките. Опитайте една хапка от това — Ненда ги хващаше и едно подир друго ги тикаше към пипалата на възрастното зардалу. След моментно колебание те нападаха твърдата плът с острите си човки. Тялото на Холдър започна да потръпва в конвулсии.
„Докъде може да стигне тъпоумието ти?“, наруга се Ненда заради собствената си глупост. Трябваше да ги остави да се занимават с него, вместо да рискува да свести изгубилото съзнание зардалу.
Той потърси пипнешком черната си торба, отвори я и измъкна парчета храна. Това беше личният му резерв, но ако Холдър се събудеше, Луис Ненда повече нямаше да има нужда от храна.
Младото зардалу лакомо налапа храната. Канибализмът очевидно не беше на първо място в техните предпочитания.
Тялото на Холдър неочаквано се завъртя наляво. Ненда замръзна от ужас. После разбра, че пипалата не се движат. Нещо отвън търкаляше голямото тяло, буташе го към площадката. Пращенето на уреда за изгаряне се чу по-силно.
Ненда отново погледна измежду пипалата на Холдър. Видя бъркотия от несигурни тела. Докато беше зает с малките, възрастните бяха подкарани напред. Ненда проследи как те залитат едно подир друго към началото на площадката, после загубват равновесие и политат надолу. След като се озовяха в най-стръмната част, слепите зардалу не можеха да се спрат. Те нямаха представа какво става.
„Вървете, вървете… край!“
Последното зардалу изчезна сред викове на триумф. Ненда се присъедини към виковете на останалите, после усети, че тялото на Холдър още се движи към вихъра. Още два метра и то също ще поеме по пътя.
— Хей! — Ненда се надигна изпод засланящите го пипала и заблъска с крака, без да се страхува, че може да събуди Холдър. Когато освободи главата си, видя стъписаното лице на Дариа Ланг. Тя натискаше с всичка сила тялото на Холдър.
— Ненда! — извика Дариа. — Жив сте!
— Имате голям талант за очевидните неща, професоре.
— Вие се изгубихте. Бяхме сигурни, че са ви хванали, разкъсали са на парчета или някое зардалу ви е погълнало цял.
— Да. С краката напред. Просто си почивам.
— Нямаме време за празни приказки, Ненда — Ханс Ребка натискаше горната част на торса на Холдър. — Излизайте оттам и помагайте.