— По дяволите, Калик, не беше нужно да се паникьосваш. Системата за избягване на сблъсъци е проектирана да се справя с множество метеорити… макар че, трябва да призная, никога не съм чувал за такава бомбардировка.
— Нито пък ще чуете при нормални оо-оо-обстоятелства.
— Какво те накара да мислиш, че ще бъдем в по-голяма безопасност тук, на повърхността на планетоида? — Дариа погледна през илюминатора и потвърди първото си впечатление. „Съмър Дриймбоут“ беше кацнал върху твърда повърхност със значително гравитационно поле.
Калик посочи навън през същия илюминатор. Около плътната крива на планетоида се виждаше горната част на друг кораб.
— Две неща. Първо, от факта, че „Хев-ит-ол“ може да стои на повърхността с работещ радиофар и с работещи антени, следователно там не може да има непрекъснат дъжд от твърди материали. Преди да знаех какво активира системата за избягване на сблъсъци, реших, че това ще ни осигури безопасност.
— Скали и лед?
— Не — черният череп бавно се заклати напред-назад. Видях обектите, които се сипеха над нас, и това беше втората причина за бързо спускане. Нападателите бяха тела от свободния Космос. Зная, че те избягват всяко значително гравитационно поле и поради това тук ще бъдем на по-сигурно място — хименоптът се обърна към Дариа. — Това не бяха нито скали, нито лед, професор Ланг. Атакуваха ни фейджи.
Ханс Ребка изглеждаше стреснат. Но Дариа се изправи и плесна с ръце от възбуда.
— Фейджи! Страхотно.
— Страхотно? — Ребка я изгледа недоумяващо. — Аз не зная какъв опит имате с фейджите, Дариа, но ще ви кажа следното. Те може да са бавни, но са много опасни.
— Тези фейджи не са много бавни — каза тихо Калик. — По-бързи са от всички, за които съм чела.
— Което ги прави още по-опасни — Ребка изгледа повторно възбудената Дариа. — Нима искате да загинете?
— Разбира се, че не искам. Двамата с вас го доказахме по време на летния прилив, а вие ми задавате такъв въпрос? — на Дариа й беше трудно да скрие усмивката си. — Аз не по-малко от вас искам да живея, но се поставете в моето положение. Аз ви доведох тук, по средата на нищото, като ви казах, че ще открием следи от строителите. И единственото, което намираме, са ужасни отломки от скала и изоставени стари мини. Допреди няколко минути мислех, че може би това ще е всичко, което ще намерим. Но вие знаете не по-зле от мен, че фейджите се намират там и само там, където има артефакти на Строителите. Дори те самите могат да са техни артефакти. Много специалисти поддържат тази теория — тя стана и отиде да погледне през илюминатора на кораба към блестящата и подозрително гладка повърхност на планетоида. — Бях права, Ханс. Почувствах го още на Куейк и сега го чувствам още по-силно. Ние отиваме там! Строителите са изчезнали много отдавна, но ние скоро ще открием къде са отишли.
Калик се втурна да облече един костюм, решена веднага да слезе на повърхността на планетоида. На неколкостотин метра пред тях се виждаше корабът на Луис Ненда и тя изпитваше неудържимо желание да отиде при него. Под въздействие на неудържимото желание да разбере дали нейният господар е жив или мъртъв тя забрави всяка предпазливост.
Наложи се Ханс Ребка изрично да й забрани, за да я спре.
— Категорично не — каза той. — Мога да ти посоча десет начини, по които можеш да загинеш, а сигурно има още двайсет други, които не са ми известни. Когато ти разреша да слезеш на повърхността, с теб ще дойде някой от нас. Засега ти забранявам — по негово настояване Калик се присъедини към другите двама, които оглеждаха околността.
Дори отдалеч тялото, на което лежеше „Дриймбоут“, имаше вид на аномална масивна сфера. След един час наблюдение и измервания установиха и други особености. Калик и Ханс Ребка най-сетне облякоха костюмите си и слязоха на повърхността на планетоида. Дариа, остана на кораба. Наблюдаваше тяхното придвижване и въвеждаше данни в бордовия дневник на „Дриймбоут“. Копие от тях отиде при Д’жмерлиа на Дрейфъс-27, заедно със съобщение за успешното кацане и местонахождението им. Дариа изготви друго копие за изпращане с теснолъчев предавател на Опал с молба да бъде препратено през мрежата Боуз до Сентинел Гейт.
Тя прегледа съобщението и се усмихна. „Скучна статистика — биха казали повечето хора. — Само факти.“ Но сред нейните колеги на Сентинел Гейт и специалистите от спиралния ръкав по Строителите тази скучна статистика щеше да предизвика голямо вълнение. Всичките до един биха пожелали да бъдат тук.
Тя наблюдаваше Калик и Ханс, които предпазливо се отдалечаваха от „Съмър Дриймбоут“, след това прегледа отново съобщението и го изпрати на Опал.