Ребка се намръщи.
— Докато вие си седяхте и бълнувахте в будно състояние, аз стигнах до същото заключение. Но тази идея не ми харесва.
— Не съм казала, че трябва да ви харесва.
— Това поражда друг проблем.
— Зная. За да разберем дали сме прави, трябва да влезем вътре. А никъде не видяхме следа от отвор или люк.
— При слизане определено не видяхме — Ребка седна на стола пред контролното табло. — Но това не ме изненадва… Тогава ни занимаваха други неща. Такива може да има на сто метра от нас или в обратната посока, които не сме видели.
— Ако седим тук, няма да ги намерим — Дариа стана. Излъчваше негативна енергия. — Знаете ли какво? Искам да намеря Ненда и Атвар Х’сиал и да ги заплюя в лицето, задето се опитаха да ни убият на Куейк. Но дори те да не са тук, бих желала да намеря път към вътрешността. Както и вие. Претендирате, че не се интересувате от артефактите на Строителите, но преди да ви изпратят на Добел, вие бяхте човекът, който беше готов да рискува и да се спусне в Парадокс. А това е артефакт. Аз проучих всичките хиляда двеста трийсет и шест артефакта и съм сигурна, че е артефакт. Хайде да хвърлим един поглед вътре — Дариа включи костюма си от напълно отворено в напълно затворено състояние. — Предполага се, че въздухът вътре може да се диша. Все пак трябва да проверим. Наблюдавайте ме.
Тя тръгна към люка, очаквайки Ребка да я спре. Вместо това той каза развеселено:
— Кълна се, че ту един, ту друг от вас непрекъснато настоява да извърши някоя глупост. Почакайте ме.
— И мен — извика Калик.
— И не се безпокойте за въздуха — добави Ребка. — След като беше извършен анализът и резултатът излезе положителен, аз включих костюма си на частична проницаемост. Атмосферата на „Глистър“ е чудесна.
— И вие ме наричате луда?! — Дариа влезе в люка.
Докато бяха в кораба на Ненда „Глистър“ се бе завъртял на четвърт оборот около оста си. Гаргантюа се виждаше като половин диск, докато Андъл и Амарант бяха скрити зад планетоида. Дариа излезе под ярко светещите отломки, обикалящи по орбита, в студения оранжев полумрак. Въздухът в носа и белите й дробове беше без мирис, без вкус, студен. Дъхът й образуваше облачета бяла пара.
— Сега какво?
Тя огледа пустия хоризонт, после тръгна напред, отдалечавайки се от „Съмър Дриймбоут“. Докато вървеше, сканираше повърхността пред нея. Преди това не й беше идвало наум, но без светлина от Мандъл видимостта беше недостатъчна. Дори с включени усилватели на образ в костюма си тя не виждаше подробности на повече от петдесет метра.
Тръгна по-бавно. Калик имаше светещ калкулатор, но хименоптът беше петдесет метра зад нея и тя трябваше сама да се оправя в радиус от малко повече от един километър. Значи повърхността на „Глистър“ е малко под седемнайсет квадратни километра. А тя можеше да вижда ясно най-много на петдесет метра във всяка посока. Ако се разпределят и намерят ефикасен начин да обхванат цялата повърхност, всеки от тях ще трябва да изходи над петдесет километра, за да са сигурни, че не са пропуснали онова, което може да съществува на тази площ.
Нямаше да стане. Трябваше да се сети, преди да напусне кораба. Дариа изчака Ребка и Калик да я настигнат.
— Промених решението си — каза тя. — Ще ни отнеме твърде много време. Мисля, че трябва да се върнем и да използваме кораба на Ненда — в момента той не му е необходим. — Ще летим над „Глистър“ на височина неколкостотин метра и ще изследване повърхността с всички сензори на борда. Всичко странно, което видим — пукнатини, отвори, люкове, маркировки, каквото и да е, ще въвеждаме в корабния компютър и след това ще ги разгледаме по-внимателно. Пеша. Можете ли да летите с „Хев-ит-ол“, Ханс? Ако не можете, ще се върнем и ще използваме „Дриймбоут“. Макар да съм сигурна, че апаратурата там не е така добра.
— Вярно е. Както видяхте Ненда пътува в първа класа. Аз мога да летя с неговия кораб. И се обзалагам, че и Калик може да пилотира не по-зле от мен.
— Често съм летяла както на планетарни, така и на звездни мисии — съгласи се хименоптът.
— Тогава да се връщаме обратно — Дариа тъкмо се обръщаше към кораба, когато забеляза на хоризонта зад Ханс Ребка един странен ефект, сякаш страдаше от леко удвоено вертикално зрение. Над сферично извитата граница тя видя тънък по-ярък слой. Докато наблюдаваше, той се сгъсти и се втечни. В него се появиха слаби искри като разпръснати светлини. Част от „Глистър“ изглеждаше такъв, какъвто го беше видяла за първи път отдалеч от Космоса. Тя се спря да го разгледа по-внимателно.