Всеки ло’фтианец бе способен да усвои сикропеанската форма на общуване. С техния талант да изучават езици, това изобщо не беше трудно. Но само няколко мъжки, душевно неуравновесени до точката на лудост, можеха да понасят да бъдат отмъкнати далеч от обществото на женските с техните дупки.
Отделянето им беше по-лошо, отколкото можеше някога да бъде за човек. Когато сикропеанците открили Лофти, по повърхността на планетата бродели доминиращите видове, притежаващи интелект, но не и технология. Милиони години мъжките ло’фтианци прекарвали по-голяма част от приятния си и мирен живот на открито под ясните, студени небеса на Лофти. Те не проявявали интелектуално любопитство. Всички трудни решения се вземали от слепите женски, които живеели в дупките. Търсещите храна мъжки виждали звездите, но не били любопитни и гледали на тях само като на елемент от света, който им подсказвал кога е време да се събират определени растения.
Пристигането на сикропеанците, носещи новината, че ярките светли точки по небето са светове, населени с други същества, било посрещнато с толерантна незаинтересованост от женските в дупките. Те малко се интересували от повърхността и още по-малко от онова, което е над нея. Комуникациите били на много ниско ниво. Сикропеанците нямали никакъв интерес нито да завладеят планетата, нито да живеят на нея. Те не харесвали студените, ясни небеса. И не желаели да експлоатират Лофти. Сикропеанските условия за мирно съвместно съществуване били прости.
Единственото, което търсели, било същества с чувствителни органи за възприятие, за да разбират и човешката звукова, и сикропеанската феромонна реч, и с интелект да усвоят и двете форми на език.
Загубата на малък брой от многобройните мъжки ло’фтианци като единствена цена за спокойствието била приемлива за преговарящите и във всеки случай, казали женските от дупките, които сключвали сделката, нима някой ще е толкова луд, та да прибегне до лош материал за размножаване дори и той да остане под ръка?
Д’жмерлиа напуснал Лофти, за да стане слуга и преводач на Атвар Х’сиал. Според ло’фтианската терминология той вече бил обезумял. Сега Д’жмерлиа мислеше върху едно действие, което да заличи предишната му лудост.
Шест часа. Дванайсет. Двайсет. И никакъв сигнал от Калик или някой друг. Никакъв отговор на неговите все по-отчаяни послания.
Орбитите на Дрейфъс-27 и на „Глистър“ се разминаха веднъж и после още веднъж. Първият път Д’жмерлиа се насили да включи апаратурата на приемане, докато вършеше някаква работа вътре в Дрейфъс-27. Вторият, силното желание да остане близо до комуникатора, стана непреодолимо.
Трийсет часа чака той, докато накрая не го сдържаше на едно място. Ханс Ребка му беше казал да остане на Дрейфъс-27. Калик му беше казал същото. Но те и Дариа Ланг бяха в опасност.
„Съмър Дриймбоут“ беше оставен на дистанционно управление. Той използва комуникатора да го изведе по траектория, максимално близка до Дрейфъс-27.
Корабът прие тежкото изпитание да мине през пояса от фейджи и пристигна с още едно хлътване на корпуса от удар. Д’жмерлиа го огледа, за да се увери, че повредата е повърхностна, след това се качи и зададе курс с най-кратко време на завръщане.
Докато траеше полетът обратно до „Глистър“, не пристигна никакво съобщение. При своята заетост със съществуващия проблем Д’жмерлиа не се сети да изпрати съобщение за своето решение да напусне Дрейфъс-27 и да направи едно пътуване до планетоида.
На две хиляди километра „Глистър“ се провидя. Също и матрицата от светли точици, въртящи се в орбита около малката сфера. Д’жмерлиа настрои уредите за управление, за да блокира системата за избягване на сблъсъци, ако се наложи. Компютърът беше готов за траектории за свободно падане на природни тела, не за директна атака на активни фейджи. За времето, с което разполагаше, Калик може би щеше да успее да състави алтернативни програми, но за Д’жмерлиа това беше непосилна задача.
Двеста километра. Последва рязко дърпане поради силното ускорение. Сближаване — достатъчно да погледне в петоъгълното тъмно гърло на фейдж, прелетял само на четирийсет метра. Осемдесет километра. Друго по-близо сближаване и второ дърпане наляво. Петдесет. „Дриймбоут“ започна толкова рязко да забавя, че предните крайници на Д’жмерлиа не можеха да се движат по таблото. Той седеше вдървен, гледаше през илюминатора как корабът мина със свредел през дъжда от фейджи. Той броеше избегнатите удари.